Според календара, ден преди големия църковен празник Петдесетница се почита паметта на починалите или това е позната ни Черешова задушница. Тя е различна от останалите, защото на нея е прието да се раздават едни от първите узрели череши. Тази година Черешовата Задушница е малко по-късно от други години – на 19 юни. На тази задушница има поверие, че се прибират душите на мъртвите, останали на свобода след Велики четвъртък.
Нарича се още Мъжка, защото с нея се отдава почит към загиналите във военни действия българи. На този ден Православната църква извършва специално богослужение в памет на починалите християни. Денят е свързан с поверието, че душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък, се прибират.
Черешова задушница не е с фиксирана дата. Обикновено тя се отбелязва в края на месец май или в началото на юни. Определя се според великденските пости.
Черешова задушница е преди Петдесетница – празникът, който се отбелязва 50 дни след Великден. Задушница винаги е в събота.
Вярва се, че на този ден вратите на Рая се отварят, за да посрещнат душите на починалите ни близки.
В България днешната задушница се нарича Черешова, защото черешите са най-популярният плод по това време на годината в страната ни.
Библейските текстове казват, че след Възнесението на Христос на небето вратите на Рая се затварят, а душите на умрелите могат да се възнесат в отвъдното отново на Черешова задушница, като техните живи близки трябва да направят помен и да четат заупокойна молитва.
С действията си днес живите молят за опрощение за греховете на починалите си близки, за да могат те да намерят покой и да не се скитат не земята. Денят е отреден още и за прояви на милост и благотворителност.
Молитви за опрощение на този ден се четат във всички църкви. Нужно е и да се приготвят жито, хляб, да се вземе червено вино, както и от първите череши за годината, които да се раздадат между живите.
Днес гробовете се почистват, прикадяват се с тамян, за да избяга Дяволът, прелива се с червено вино или вода и се пали свещ.
Прието е на този ден вратите и прозорците на домовете да останат отворени, за да може душата на мъртвия да излезе безпрепятствено.
Християнската традиция повелява също да се раздава милостиня на бедни, да се нахранят гладни, да се извършват добри дела, за да се успокоят и омилостивят душите на починалите близки.
Череши и жито се носят за освещаване в църквата, а в дома трябва да се нареди поменателна трапеза на Черешова задушница.
На този ден камбаните бият траурно – с отмерен удар, за да се напомни за грижата към мъртвите.
Службите днес са заупокойни и се прави обща панихида за всички починали.
На следващия ден е Петдесетница – 50-ят ден от Великден, и църквата чества слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария.
Ако поради някаква причина не сте сварили жито, то бихте могли да го замените с хляб. Броят на храните, които сте приготвили за подавка, трябва да е четен – 2, 4, 6 и т.н.
Обикновено към задължителните елементи от подавката за Черешова задушница, които са черешите и житото, се добавя и нещо, което починалият е обичал.
В някои краища на страната оставят храна на гробовете. Свещениците обаче са категорични, че това е голяма грешка и не бива да се прави.
По този начин само осквернявате последния дом на вашите починали близки. Те вече не могат да се хранят, така че по този начин гробовете им само биват осквернявани от животните, които взимат храната.
Вярва се, че ако по време на хранене на общата трапеза около хората се появи пеперуда или мушичка, това означава, че душата на мъртвия се е върнала за кратко, за да навести близките си.
Поради тази причина на доста места е прието на масата да се оставя празно място, за да има къде да седне покойникът. Освен това на Задушница се раздават брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия.
