Апелативният съд във Варна измени присъда на Варненския окръжен съд като намали условното наказание на жена, подсъдима за държане с цел разпространение на наркотици. Юлия М. е била наказана с лишаване от свобода за 2 години и 4 месеца с 4-годишен изпитателен срок и глоба в размер на 5 хиляди лв. След цялостна ревизия на първоинстанционния съдебен акт, санкцията бе намалена на 1 година и 8 месеца, с изпитателен срок от 4 години. Апелативният съд потвърди решението в останалата част – и спрямо сина на Юлия – Радослав А., подсъдим по същото дело. Той е осъден на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода и глоба от 5 хиляди лв.
Двамата са изправени на съд по обвинение, че в съучастие са държали с цел разпространение 500.78 г високорискови наркотични вещества – екстази, амфетамини, метамфетамини и марихуана, на обща стойност 8 867.17 лева. Синът е осъден и за разпространение на метамфетамин.
Двамата живеели заедно и не работели. Синът имал психично заболяване, което към инкриминирания период и в хода на наказателното производство било в ремисия. Мъжът и майка му се снабдили с голямо количество различни по вид наркотици. Забранените вещества били разпределени на дози в найлонови пликчета. От дома им били иззети над 106 г амфетамин, повече от 147 г метамфетамин, близо 240 г марихуана и над 6 г екстази. Майката и синът са признали вината си и делото е гледано при съкратено следствие пред първата инстанция.
От въззивната инстанция Юлия поиска намаляване на наказанието, а Радослав – условно осъждане. В открито заседание пред Апелативния съд защитата на Юлия обясни, че тя е действала под принуда от сина си, който страда от тежко заболяване.
Въпреки че отчете здравословното състояние на мъжа като смекчаващо вината обстоятелство, въззивният съд не сподели виждането, че наказанието му е несправедливо. Престъплението е с повишена обществена опасност, предвид значителните количества наркотици от четири различни вида. Превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на Юлия обаче доведе съда до извода, че наказанието й, определено от първата инстанция, е несъответно и несъразмерно. Затова съдът реши, че справедливото наказание е 1 година и 8 месеца лишаване от свобода с изпитателен срок 4 години.
Решението на настоящата инстанция подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
