За намирането на баланса между правата на обвиняемия и на жертвата говори съдия Светослава Колева като лектор на уебинара „В обедната почивка” на Европейската мрежа за съдебно обучение. Модератор на форума бе друг съдия от Варненския апелативен съд – Ангелина Лазарова. Над 75 магистрати, адвокати и юристи от поне 17 европейски страни се включиха в онлайн семинара и дискусията след презентацията на съдия Колева. Тя обърна внимание на трудностите при „претеглянето” между интересите на двете страни, като посочи съдебна практика у нас и в Европа, предвид Хартата на основните права на ЕС, Европейската конвенция за правата на човека и директивите, регулиращи тези теми.
Справедливият процес винаги е резултат от „отмерване” между обществения интерес и интереса на обвиняемия, от гледна точка на защитата на неговите човешки и процесуални права. „Къде в тази конфигурация обаче е жертвата на престъпление?”, попита лекторът. Светослава Колева призна, че обичайно съдебните обучения обхващат само правата или на едната, или на другата страна в процеса, но „никой не ни учи как да намираме баланса между двете едновременно”.
„Като практикуващ наказателен съдия трябва да виждам пресечните точки в защита на правата на обвиняемия и на жертвата – независимо дали пострадалият встъпва като страна в процеса или е само свидетел”. На плещите на съдията е преценката чие право има превес във всеки конкретен случай и в каква степен. По всяко едно дело той трябва да приложи съответния закон, но не само – нужно е да отчете къде се пресичат правата на двете страни, да съобрази правните норми в националното, европейското и международното право.
Наказателното право е отношение между държавата и нарушителя, в което обаче жертвата няма само „поддържаща роля” като подател на сигнал в полицията или задължено да дава показания лице. През 90-те години на миналия век започна да си проправя път ново разбиране за жертвата: затова, че насилието нарушава човешките права и това дава право на пострадалия да търси обезщетение не само като парична компенсация, но и преследване на нарушителя. Потърпевшият вече не просто моли за помощ, а изисква държавата да поеме отговорност. „Трябва да намираме начини да провеждаме процеса по такъв начин, че освен справедлив, той да защитава жертвата в бъдеще”, каза съдия Колева пред онлайн аудиторията. Жертвите на насилие имат поне две права: на справедливост и на закрила от нови посегателства. „Правото на защита на подсъдимия или обвиняемия и правото на предпазване на жертвата от вторична виктимизация са двете страни на една монета, наречена „справедлив процес”.
Изразът „Престъплението е зло срещу обществото” показва, че наказателното право се отнася не само до конкретната жертва, но и до правата на всички членове на обществото, които имат същите права като тази жертва и този престъпник. „Затова наказателното право никога не е частен случай”.
