Месец февруари започва с поредица от три последователни празнични дни, наречени според народните традиции – Трифунци: 1 февруари – Трифоновден, 2 февруари – Сретение Господне (Петльовден) и 3 февруари – Свети Симеон.
Тези дни се свързват с лозята, виното, плодородието и благоденствието. На тях всички трябва да се помолим за една добра година, изпълнена с много късмет и любов.
Св. Трифон произхожда от Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Мъченик, светец-лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Името на светеца е от гръцката дума за мекота, нежност, деликатност.
Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче – Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.
Най-често в иконите светецът е изобразен да държи кръст в дясната си ръка, докато в лявата има малък сърп, като символ на основното оръдие за обработката на лозята и градините през средновековието.
Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. А по стар стил на 14 февруари се празнува като ден на лозаря.
Народните обичаи са нарекли дните след Трифоновден Вълчи празници. Според преданията в тези два дни вълците бесуват. За да се предпазят хората от тях, се следвали строги правила на поведение. Месели се обредни хлябове, които се раздавали, а по това какво е времето на 2 февруари хората гадаели какво им предстои през годината.
Именно на 2 февруари се празнува Зимна Богородица, Вълча Богородица – Сретение господне, който е един от 12-те големи християнски празници през годината и един от четирите празника, посветени на Божията майка. Тогава се навършват 40 дни от раждането на Иисус Христос.
Вторият ден на Малък Сечко се нарича още Петльовден или Петеларовден /по стар стил/. Най-разпространен този празник е в Източната част на България. Той се празнува за здраве на момченцата, като майките на мъжки рожби колят петел за здраве на детето си. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита се раздават по съседите за здраве.
На другия ден след Сретение господне се чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Православната църква почита св. Свети Симеон Богоприемец е един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки.
На Трифоновден празнуват имениците Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка. Честито!
