Варненският апелативен съд разреши сложен казус от правна и морална гледна точка. Институцията разреши на подсъдим да присъства на погребението на баща си, въпреки че законодателят процесуално не е уредил изрично този въпрос.
Боян Д. е осъден от Варненския окръжен съд с лишаване от свобода за срок от 2 години. Прокуратурата протестира пред апелативната инстанция, а делото е насрочено за м. март. Боян Д. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Преди два дни баща му починал. Затова подсъдимият подал молба за изменение на мярката за процесуална принуда.
Защитникът му изтъкна в съдебното заседание, че осъдени лица с влязла в сила присъда могат да бъдат освобождавани, за да се сбогуват със свои близки. Това обаче не е приложимо при подсъдими, което е неправилно.
Представителят на Апелативната прокуратура също сподели мнение, че съществува пропуск в нормативната уредба. За изменението на мярката за неотклонение са необходими нови обстоятелства, свързани с предмета на доказване или с личността на обвиняемия. Погребението не може да се приеме за такова обстоятелство, смята прокурорът.
Съдебният състав на Апелативния съд не установи промяна в обстоятелствата, които са от значение за произнасянето по мярка за неотклонение в съдебното производство. Затова потвърди задържането под стража.
Заради липсата на разпоредби в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, които да уреждат подобни казуси, след края на заседанието адвокатът на подсъдимия внесе молба до съда да позволи конвоирането му за прощалния ритуал.
Съдът се произнесе с определение в закрито заседание, като прецени, че връзката родител – дете е съществен елемент от личния живот на всеки човек. Правото на зачитане на личния живот е защитено от Европейската конвенция за правата на човека и от Конституцията на Република България. Намесата на държавни власти в упражняването на това право е недопустима, освен в интерес на националната сигурност, смята Апелативният съд. Освен това, Република България е била осъдена от Европейския съд за правата на човека по сходен казус. Делото „Вецев срещу България“ за нарушаване на Конвенцията е водено, след като заради липсата на процесуален ред, на обвиняем е било отказано да присъства на погребението на брат си.
Апелативният съд във Варна счита, че не е наложителна намеса в правото на личен живот, каквато би представлявало възпрепятстването на подсъдимия да се сбогува със свой близък роднина.
Така съдебният състав намери основания да разреши конвоирането на подсъдимия от Областно звено „Охрана“ за траурния ритуал.
