В стародавната българска традиция, далеч още преди налагането на социалистическия режим и неговата празнична обредност, изхвърлила от календара и Коледа, и Великден, и всички останали християнски чествания, се срещат както Дядо Коледа, така и Дядо Мраз, пише moreto.net.
Историята на беловласия старец ни отвежда в много древни времена, когато хората не са чакали подаръци от него, ами сами са му поднасяли подаръци. Това става при славяните, които са вярвали, че бедите и мъките са им изпращани от духовете на предците – такива като Дядо Мраз. И за да ги умилостивят, те навличали обърнати наопаки кожуси и надявали страшни маски на лицата си, като по този начин олицетворявали тези митични същества. Така маскирани, те тропали по къщите и стопаните им изнасяли подаръци и ги гощавали, за да си отидат там, откъдето са дошли.
Най-ужасяващият персонаж тогавашните хора назовавали Дядо. Той именно е и най-древният първообраз на днешния Дядо Мраз.
Дядо Мраз „изгубва” елените си, сдобивайки се – вече в съветски времена, с помощничката си Снежанка. Именно тя, заедно с шампанското, портокалите, бенгалския огън, камбанките и тържественото слово на държавния лидер към гражданите на страната, се превръщат в задължителен атрибут на социалистическото новогодишно тържество. От тях до днешните демократични дни са „оцелели” най-вече пенливото вино и бенгалският огън. Но пък се добавиха характерните за посрещането на новата година площадни концерти, на които премръзналите на открито празнуващи отброяват последните минути до дванадесетия час.
Първоначално кожухът на Дядо Мраз бил в син цвят, който указвал неговия северен „студен” произход. Добрият старец се срещал преди революцията в Русия и в лилави одежди. След което той традиционно се изобразява там с бели дрехи. Докато палтото на Дядо Коледа задължително е яркочервено.
Друга съществена разлика между двамата старци е, че Дядо Мраз никога не носи калпак – той е с болярска шапка на главата си, докато Санта Клаус е с гугла, увенчана с инфантилен понпон, наподобяващ шапките, нахлупени по главите на джуджетата от приказките.
Дядо Коледа винаги е облечен с къс кожух, прихванат с колан, под който се подават червени панталони, докато кожухът на Дядо Мраз е дълъг до земята. Брадата на западния коледен персонаж е късо подстригана и накъдрена в пищни букли, а Дядо Мраз се отличава с буйна, дълга и развяна на вълни от вятъра брада.
Разлика между двамата култови старци има и по отношение на техния ръст. Дядо Коледа изгледа доста нисък и порядъчно затлъстял с добре очертаващо се под кожуха шкембе, а Дядо Мраз е изобразяван с внушително висок ръст и е хармонично сложен и снажен.
Стигаме и до чорапчетата, окачени на камината, в които Дядо Коледа оставя подаръци, прониквайки в стаята през комина. Това е чисто западен елемент. В същото време Дядо Мраз се появява в домовете ни по един мистериозен начин – също като някой дух. Така и никой не знае как точно е влязъл. Само знаем, че наистина е бил при нас. Тази свещена тайна по никакъв начин не може да бъде обяснена с рационалния западен маниер.
Може би най-същественото е, че Дядо Коледа идва на Коледа, докато с Дядо Мраз традиционно посрещахме Нова година.
С две думи може да се обобщи, че Дядо Мраз не е родствен по никакъв начин на Дядо Коледа, не е негов аналог и е доста по-стар от свети Николай. Твърдението, че и двамата произхождат от образа на светеца просто не отговаря на истината. Самият Дядо Коледа се „ражда” доста късно като празничен персонаж – едва в началото на ХІХ век, докато Дядо Мраз, както вече стана ясно, съществува от незапомнени езически времена в притчите на древните славяни.
