На 18.09.2020 г. се отбелязва Международният ден на равното заплащане. По инициатива на Международната коалиция за равно заплащане (EPIC), МОТ, ООН на жените и ОИСР се провежда виртуална дискусия за очертаване на действия, насърчаваща всички участници на пазара на труда да предприемат необходими стъпки, за да се гарантира, че равното заплащане е в основата на усилията за възстановяване в световен мащаб. Надгражда се ангажиментът на ООН за правата на човека и срещу всички форми на дискриминация, включително дискриминация срещу жени и момичета.
Равното заплащане е една от целите на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и ключ към приобщаващия растеж и намаляването на бедността. Призовава се за насърчаване на устойчив икономически растеж, пълна и продуктивна заетост, достойна работа за всички.
Въпреки това жените по света продължават да получават по-ниски заплати. В световен мащаб разликата в доходите между мъжете и жените е около 20%. Дори в рамките на ОИСР средната разлика в заплащането между половете все още е 13%.
Проблемът остава поради постоянството на стереотипи. Напредъкът е бавен, защото жените все още често работят по-кратко, намират се в неравностойни работни места в индустриите, те са по-склонни да прекъснат кариерата си или да адаптират работата си на друг режим поради семейни причини и грижи.
Очакванията от последиците от COVID-19 са за задълбочаване на различията в заплащането. Жените претърпяват сериозни загуби поради силното си присъствие в сектора на услугите, като ресторанти, туризъм, хотелиерство, почистване. Освен това основно те поемат домакинските задължения и грижите за семейството по време на пандемия. Препоръките за предотвратяване на постоянното изоставане на жените поради пандемията варират от преодоляване на професионалната сегрегация, различията в заплащането между половете и неадекватен достъп до грижи за деца на достъпни цени до въвеждане на пакети за икономическа подкрепа за уязвими жени, увеличаващи мерките за социална защита и разширяване на научните изследвания и данни за въздействието на COVID-19 по полов признак.
В ЕС равното заплащане е основен принцип, но напредъкът е бавен. Разликата в заплащането и пенсиите между жените и мъжете е намаляла от 2013 г. досега, но продължава да бъде висока (съответно около 15,7% и 37%), при това разликата в заетостта между жените и мъжете остава в застой с 11,5%, а вероятността жените да работят на непълно работно време все още е почти четири пъти по-голяма в сравнение с мъжете, като тази цифра остава непроменена от 2013 г.
Със създаването на равностойни условия на труд, включващи мерки за съвместяване на трудовия и семейния живот и свиване на различията в заплащането между двата пола, се очаква степента на бедност сред работещите жени да бъде намалена наполовина, а 2,5 милиона деца в ЕС да не живеят в лишения.
Необходим е силен и координиран подход за справяне с многобройните причини за разликата в заплащането между половете. Правителствата, работодателите, профсъюзите и други заинтересовани страни все повече признават важността на този проблем. През последните десетилетия много правителства укрепиха антидискриминационното законодателство, подобриха достъпа на жени и момичета до образование и обучение и въведоха политики за семейството, целящи да гарантират, че всички мъже и жени могат да участват пълноценно в платена работа. Много работодатели въведоха програми и практики, насочени към премахване на дискриминацията и подпомагане на кариерата на жените. Профсъюзите разшириха приоритетите си в процесите на колективно договаряне, за да включат въпроси за баланса между работата и личния живот, които са важни както за майките, така и за бащите.
Европейската конфедерация на профсъюзите подкрепя и се застъпва за приемане на Директивата за прозрачност на заплащането на половете преди края на 2020 г. Очакванията са, че с нея ще се прекрати секретността на заплащането чрез:
- забрана на клаузите за секретност на заплатите в договорите, така че работниците да могат да обсъждат заплащането;
- изискване на информация за оценка на работата с цел установяване на равно заплащане за равен труд;
- задължение на работодатели да предоставят информация за заплащане (одити) и годишни планове за действие относно равенството на заплащането;
- подкрепа на колективното договаряне като най-добрият начин за премахване на разликата в заплащането между половете;
- изискване към работодателите при обяви за работа да включват размера на заплащането.
За България това ще доведе до по-ефективно прилагане на законодателството относно равното заплащане чрез набор от конкретни мерки за подобряване на прозрачността. У нас се наблюдава задържане на разликата в заплащането между половете – тя остава 13,5%. Заетостта на мъжете доминира, а в две от трите най-високо платени икономически дейности, различията в заплащането се запазват на високи нива. В дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ СРЗ на жените е с 21% по-ниска от тази на мъжете, в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” е с 16,5%.
Организацията на обединените нации, включително ООН за жените и Международната организация на труда (МОТ), приканват държавите-членки, гражданското общество, работодателите и работниците да насърчават равно заплащане за труд с еднаква стойност и икономическото овластяване на жените и момичетата.
