Музикални риалити формати – сцена за млади български таланти?

Елена Цветкова

Докторант
ФЖМК

„Талантът е способността да вярваш в успеха“ (Джон Ленън)

Фокусът на настоящия текст е поставен върху ролята на музикалните риалити (телевизионни и радио) формати за развитието на младите певци – участници в тях. Той е провокиран от появата на множество разнопосочни публични коментари за плюсовете и минусите на различните развлекателни шоу предавания, за репертоара и вокалните качества на младите певци, оценките на журито за тях и крайното класиране, а също и възможностите за тяхното налагане като изпълнители след това. Ще направим опит да отговорим на въпроса дали има полза от тези предавания за бъдещото кариерно развитие на участниците в тях. А също да засегнем релевантни теми като комерсиализацията на музикалните формати, копирането на чужди модели, които не са пригодени добре за българските социокултурни реалности и развитие на музикален пазар, влагат ли се достатъчно средства от продуцентите за развитие на качествата на победителя (а и на другите откроили се участници), както и за налагането му на сцената.

В статията ще се спрем на резултатите от музикалните формати през последните 10 години като ги сравним с първото за България подобно предаване от 70-те години на 20 век –„Тромбата на Вили“, създадено и излъчено по Българското национално радио. 

Предпоставки за възникване и налагане на риалити формати в България

Медиите у нас, още от създаването си, са отражение на нагласите на обществото. В книгата си „Медиите и властта“ Елиезер Алфандари посочва, че се очертава липса на национален модел като за сметка на това се наблюдава редовно позоваване на външни медийни модели. Алфандари определя днешната медийната действителност като „мозаечно накъсана“, „атомирирана“, или „тенденциозно селекционирана“ – действителност, в която: „…все повече медийният разказ за действителността … се измества в посока или на риалити-стилистиката, или на лайфстайла“.[1]

Маргарита Пешева смята, че „без телевизията XX век би изглеждал съвсем различен. Рей Бредбъри я измисли като „телевизионната гостна“, литературен образ на днешния чат, който едновременно те свързва и изолира от света. Оруел прозря могъщата сила на телеекраните, които тотално манипулират и смазват човешката индивидуалност.“[2]

Медийната репрезентация днес е отражение на комерсиализацията на културата, превзела съвременното консуматорско общество, в което „гражданите са се превърнали в потребители. Култура и развлечения са слети.“[3]

Израз на тези нагласи – за масовизиране на културата, е широкото разпространение новите риалити формати, създадени от медийната индустрия по модел на предавания от Западна Европа, САЩ и Канада. Като телевизионно предаване, продукт на масовата култура, то има комерсиална цел. „… В драматургичното изграждане на риалити форматите и съдържанието, и формата им „се направляват“ от продуцента, чиято единствена цел е високият рейтинг“[4]. Продуцентите имат задачата да предложат на публиката зрелище. Според Любомир Стойков[5] риалити шоуто възниква в резултат на изострящите се очаквания на телевизионната публика от нови шоу програми. Относно музикалните формати, той уточнява, че наред с шанса за старт в живота и професията, те имат и сериозен недостатък: „…илюзорното усещане за идентичност, самочувствие и прославеност, което дават на участниците подобен тип предавания.“

През последните години те оказват влияние в България да се утвърди развлечението като водеща функция на телевизията. Още първите издания набират широка популярност и непосредствено, но закономерно, вкарват и публиката в сценария си. Любомир Методиев определя манипулацията на зрителите от продуцентите на тези програми като „тотална“, а правилата и принципите‚ на които са построени‚ като „прецизно измислени“[6]. От публиката се изисква активност при определяне на победителите, не само във финала, но и на отделни етапи от предаването. Комуникацията се осъществява във форуми, в социалните мрежи, както и на страницата на съответното предаване. Екип от професионалисти организира широко медийно покритие: състезателите гостуват в сутрешните блокове на съответния канал, докато трае изданието на шоуто присъстват с интервюта и коментари в списания и вестници. Естествено, следва и преекспонирането на участниците в медиите, което е и причината за загубата на интерес от публиката към тях. Но успехът на по-голяма част от тези формати е безспорен и се изразява в създаване на нови сезони. Според Мария Попова това се дължи „на умелото миксиране на провокативна, забавна информация, акцентирането върху поведението на оригинални или социално престижни личности и поднасянето им в удобна за ползване от аудиторията форма.“[7]

В академичната литература риалити формати също са обект на изследване и анализ. Ингеборг Братоева ги разглежда през призмата на развитието на дигиталната техника, което води до „засилване на мощта на продуцентите и разпространителите на движещи се изображения, многократно увеличеният мащаб на възможните злоупотреби с образите от екрана, а оттук – и на контрола върху възприятията, ценностите и в крайна сметка върху посоките на развитие на обществото.“[8] Мария Манева[9] обобщава мнения за риалити форматите на чужди автори: „Жанрът риалити телевизия предизвика силни критики заради характера му на „социален Дарвинизъм” (Мurrау 2001:70), заради влиянието му върху публицистката (Вreyer 2004:89), и заради това дали е толкова реален и автентичен, колкото продуцентите му биха искали да твърдят (Bagley 200:40). Има и аргументи, че тази форма на забавление носи в себе си реалното развитие в рамките на телевизионната медия (Schultz 2004:56).“

Известно е, че средствата за масова информация натрапват матрица, чрез която отправят различни внушения, формират модни нагласи, маниер на поведение и пр. и лансират ценности. В центъра на музикалните риалити формати се поставят талантът и успехът. Харесван, широко обсъждан и критикуван, този жанр привлича аудитория в широк възрастов диапазон, което всъщност е и основната цел на телевизионните продуценти, за които стойността е не съдържанието на медийния продукт, а възможността му да се продава успешно. 

Десет години музикални риалити формати в България

От 2004 г. насам, в телевизионния ефир в България се наложиха нов тип забавни програми, реализирани като музикални риалити формати, които успяха да постигнат високи рейтинги и да породят широк обществен интерес. Самото определение „риалити телевизия“ (reality television) не е строго дефинирано. Обикновено с него се обозначава телевизионна продукция, която претендира, че е без предварително подготвен сценарий. Тя обикновено има състезателен характер, в която различен тип „кандидати за слава“ са специално подбрани, което определя и типа риалити – музикално, авантюристично, социален експеримент и др. В действителност тези предавания си имат сценарии, а преобладаващата част от постъпките, възможните „препятствия“ към финала и медийното представяне на участниците в тях са предварително конкретизирани в изчерпателен договор. Характерно за тях е и пряката връзка със зрителите, които оценяват участниците в риалити формата и предопределят победителя в него.

Тенденцията телевизионният сценарий на музикалното предаване в България да се върти около таланта на участниците (и развиването му в рамките на предаването) се налага от навлизането на формата у нас. Оттогава са и личните ми наблюдения върху музикалните формати, осъществявани както чрез проследяване на развитието на изданията на тези формати, така и чрез интервюиране на участници в тях[10]. Без да правя заявка за изчерпателност чрез настоящото изследване, предлагам кратък обзор на реализираните програми, както и историята на победителите в тях. Целта е да се проследи резултатът и влиянието им върху откриването, развитието и налагането на младите таланти в България.

По идея на Слави Трифонов и неговата продуцентска компания, процесът на търсене на вокал за музикалния състав на предаването „Шоуто на Слави“ става публичен – тип риалити програма. Конкурсът „Аз пея в Ку-ку бенд“ се провежда в края на 2004 г. и е спечелен от Нели Петкова и Борис Солтарийски. През 2005 г. има и еднократно издание на „Музикална Академия Ку-ку бенд“ със същия продуцент. Петимата певци в него преминават по 9 изпитания като заедно с 5 отбора от композитори и поети те създават и девет авторски песни на различна тематика – песен за България, народна песен, поп–фолк песен, поп песен, дуетна песен и други. Двамата победители в „Аз пея в Ку-ку бенд“ започват работа в Бенда като певци, а финалистите от „Музикална Академия“ имат свое предаване „5 Stars“, което се излъчва за кратко в ефира на бТВ. Интересен факт е, че победителят Светозар Христов не получава обещаната награда – запис и издаване на собствен албум. Останалите финалисти имат различни съдби: Надя Казакова е изпълнител на музикална компания „Пайнер“, Лора Владова заминава за Лос Анжелис, където учи и работи, Владимир Димов е асистент на доц. Алис Боварян в Национална музикална академия „Панчо Владигеров“, катедра „Поп и джаз изкуство“. През 2013 г. като вокален педагог той се включва в екипа на помощник-треньорите в друг риалити формат – „Гласът на България“.

Инспирирана от успеха на музикалния реалити формат по бТВ, Нова телевизия също залага на този тип продукция и през пролетта на 2005 г. реализира първото и единствено издание на „Star Асademу“ – формат, създаден от холандската компания „Ендемол“. В него стартират 15 момичета и момчета като част от тях успяват след края му да намерят професионална реализация. Победителят Марин Йончев получава паричната награда, но не успява да се наложи на музикалната сцена като в момента учи оперно пеене в чужбина. Наталия Тенева[11] се поява отново 9 години по-късно, на друга риалити сцена – тази на „X Factor 2014“, където признава, че не е получила от предишното си участие очаквания добър старт в кариерата. Деян Каменов става вокал на една от най-известните групи у нас – „Д 2“. След края на „Star Асademу“, Вяра Панталеева е вокалистка на бенда в предаването „Нощни птици“ по Българската национална телевизия и създател и ръководител на детска вокална група „Мики Маус“. Част от останалите млади таланти, участвали във формата, епизодично се появяват в ефира със самостоятелни песни.

През 2007 г. е първият сезон на „Music Idol“ – риалити предаване по успешната концепция на FremantleMedia, реализирана под различни имена в над 40 държави и около 100 сезона. Следват негови издания през 2008 г. и 2009 г. Първото състезание печели Невена Цонева, която получава договор с „Вирджиния Рекърдс“ и възможност да запише дебютен албум. Победител във втория сезон е Тома Здравков, който издава албум с продуцентската компания, а след това той прави и собствена група, която не успява да добие популярност и да се наложи на музикалната сцена. През 2009 г. победител е Маги Джанаварова, която също има продуциран албум, а след края на договора си с компанията, продължава да гради сама кариерата си, има две издадени песни.

„The Voice“ е друго реализирано у нас риалити шоу – по лиценз от американския телевизионен канал NBC. У нас е известно като „Гласът на България“ – формат, който за момента има 3 издания – през 2011 г., 2013 г. и 2014 г. Предаването се провежда на три етапа: „Кастинг на тъмно“, „Вокални двубои“ и „Концерти на живо“. За победителите в „Гласът на България“ може да се каже, че форматът не е успешен старт за музикалната им кариера. Първият победител е седемнайсетгодишната Стелияна Христова, която сключва договор с „Universal Music“, записва и няколко песни, но устремът й спира дотук. Победителят през 2013-та Ивайло Донков заминава като награда от формата да учи в музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън, САЩ. Той все още не работи с музикален продуцент, няма и записана песен, продължава да пее в смесения професионален хор на слепите „Академик Петко Стайнов“, както и в католическата катедрала „Свети Йосиф“ в София. През 2014 г. победител в „Гласът на България“ е Кристина Иванова, която получава като награда 20 000 лева, лек автомобил и възможност да запише сингъл като все още не е ясно дали това ще даде възможност да развитие музикална кариера.

За разлика от този формат на бТВ, неговият пряк конкурент – „X Factor“ (по лиценз на Fremantle Media) успява да наложи нови имена на българската музикална сцена. Към момента има три издания – 2011 г., 2013 г. и 2014 г. Победителят в първия сезон Рафи Бохосян спечели договор с „Вирджиния Рекърдс“, но все още няма записан самостоятелен албум. Първата си песен реализира в Лондон, участва в множество национални концертни турнета, има успешни изяви и в други телевизионни формати в България. Предаването е успешен старт и за кариерно развитие на още няколко млади таланта: за дуета Ангел и Мойсей, както и за 14-годишния Богомил Бонев. Сред финалистите на първия „X Factor“ е Михаела Филева, която оттогава работи с продуцентската компания „Монте Мюзик“, записва композиции за дебютен албум и има сериозна концертна дейност у нас. През 2013 г. състезанието печели Жана Бергендорф, която има дебютна самостоятелна песен „Самурай“, продуцирана от „Вирджиния Рекърдс“, записи с други известни изпълнители, както и много музикални изяви. Победителят в изданието от 2014 г. е Славин Славчев, който получава като награда договор с „Вирджиния рекърдс“, предвиждащ според разпространено в интернет негово копие „не по-малко от два звукозаписа и два видеозаписа през първата година“[12].

Отделен задълбочен анализ е необходим за представянето на Крисия Тодорова, открита за публиката от състезание за екранна партньорка на Димитър Андреев в „Шоуто на Слави“. На този етап можем да я причислим към изпълнителите, които печелят дивиденти от участието си в риалити формати, въпреки че това също в дългосрочен план е поставено под въпрос, включително от вокални педагози и др.

От направения преглед на развитието на участниците в българските музикални риалити формати можем да направим извода, че по-голямата част от тях излизат бурно, но за кратко „под прожекторите“, налагани и медийно представени като новото лице, бъдещето на българската музика, но само докато трае риалити формата. След края на формата в общия случай за развитието им вече не се полагат системни усилия от страна на продуцентите и по-голямата част не успяват да се реализират успешно в музикалния бизнес.

С малки изключения, риалити форматите в България се правят по чужд лиценз, което е по-лесният път за продуцентите, но е и проблем, защото се копира модел, без реално да се приспособи към българската аудитория. От допълнително изследване се нуждае напр. въпросът защо по време на състезанията рядко се изпълняват български композиции. Вероятно една от причините е в трудността да се пее на роден език, защото публиката по-добре чува проблемите на изпълнителя при интерпретацията на песента. Затова на сцената звучат предимно хитове на английски език, които превръщат програмата в тип „караоки“. От друга страна – в публиката липсват професионално изградени критерии за художествено, стойностно, професионално представяне. Творците – композитори, текстописци и аранжори, отсъстват от музикалните формати и така се губи обективната оценка за възможностите на кандидатите. Вкусът на публиката „се направлява от медиаторите … чрез внушения, класации, рейтинги, викторини, игри и забавления.“[13]. Накрая на предаването обикновено не е важно кой може да пее най-добре, а кой най-успешно е завладял сърцата на аудиторията, което също може да е проблем за по-нататъшната му професионална реализация. Друго предизвикателство е и медийното преекспониране на младите таланти, участници в музикалните формати, което води до пресищане и загуба на интерес от страна на публиката, която залагат на външната страна и бързата консумация на изкуството. Трябва да отчитаме и слабия пазар на културни продукти в България – липсата на възвращаемост на финансови средства е и причината продуцентите да не влагат в българска продукция, време за записи и пр. Миро Гечев, изпълнител и композитор коментира[14], че „продуцентите разчитат на инерцията, която тези артисти са събрали от риалити форматите и след това я употребяват, докато затихне.“ Като признание може да приемем репликата на Слави Трифонов[15]: „Продуцентът търси в един изпълнител бизнес. Какво друго да търси?“. Ясно е, че от рекламите и sms-ите на зрителите по време на състезанието продуцентът печели, но след това желаещи да подкрепят пътя на младия талант обикновено липсват, а добрите продукти се правят със сериозни инвестиции.

Хора от гилдията отчитат като сериозен проблема с неравноправните отношения продуценти – млади изпълнители, конструирани така, че да ощетяват развитието на младите таланти.

Певицата Рут Колева[16] коментира в интернет художествената страна на тези предавания и казва: „Тези формати убиват стиловото разнообразие и разстрелват от упор мелодичния слух на младите хора у нас.“ Тя посочва продуцентите като отговорни за налагане на „образец за подражание, лишен от съвременност и качествено звучене“.

Роберта Ганова, певица и вокален педагог[17] твърди, че музикалните формати изключват създаване на звезда и изказва съжаление към младите таланти, които са „излъгани и подмамени от прекия път към славата“. Роберта не одобрява критериите, по които журито оценява участниците и критикува имитацията и силовото им пеене.

Милица Гладнишка, актриса и водеща, смята[18], че „най-големият проблем е, че музикалният бизнес в България е кръчмарски (в лошия смисъл на думата) и… всички мениджъри и продуценти, са причината!!!“, защото: договорите са заробващи и унизителни, задълженията и неустойките за несвършена работа на мениджъри и продуценти са нулеви, никой, спечелил музикален формат, няма издаден албум или сериозен концерт, великите мениджъри не желаят и умишлено възпрепятстват стъпването на българска музика и български изпълнители на чуждия пазар, а „очите и сърцата им са обърнати само към лесните пари и ги мързи да работят“!

Невена Цонева, която печели първия „Мюзик Айдъл“, успява да осъди продуцентите си за неизгодния договор и липсата на подкрепа и през 2014 г. отново се състезава в риалити формат – „Гласът на България“ като сама се отказа от участие във финала. Тя споделя в интервю[19], че след края на риалити формата нищо добро не чака победителя, и „тъжното е, че цялата тази позитивна енергия ще бъде разпиляна и един талантлив млад човек ще бъде разочарован точно когато си мисли, че кариерата му оттук нататък е в кърпа вързана“.

Има мнения и в противоположната посока – че риалити форматите са добра възможност да кариерен старт. В интервюта, които съм направила с някои от участниците в тях, те оценяват опита и уменията, получени по време на предаванията, като ценен за тях. Те потвърждават, че тези програми могат да послужат като трамплин за младите таланти, но е важно и самите изпълнители да са активни, да продължават да работят и да търсят начин за изява, за да се възползват реално от славата, придобита от участието си в тях.

Певицата Вяра Пантелеева[20] принципно е критична към музикалните формати, но признава, че животът й се е променил след „Star Асademу“: „Имах повече възможности да се занимавам с това, за което от дете съм мечтала“.

Глас в подкрепа на музикалните риалити формати дава и Надя Казакова [21], която работи като певица: „Контактът ми с екипа на Слави Трифонов бе сериозен опит за мен. „Вятърът“, който Слави направи с моето име, след това имах възможност да използвам.“.

Маги Джанаварова[22] определя участието си в музикалния формат като „най-голямата стъпка в живота“. По време на репетициите и концертите се е научила да работи в екип. Нейните изводи са, че младият изпълнител трябва да е упорит, да не се отказва от трудностите, да работи, за да сбъдва мечтите си.

Преслава Мръвкова[23], участник в риалити шоу, днес работи в екипа на музикалните педагози в „X Factor“ и също потвърждава: “състезанието беше трамплин за мен към по-голяма увереност, опит и безценни познанства“.

Певицата Антония Маркова[24], която се състезава в два риалити формата – „Music Idol“ и „Гласът на България“, казва, че няма лоша реклама: „От самите участници зависи как и доколко ще успеят след като приключат участието си в подобен род предавания“. След „Music Idol“ тя се явява на конкурс и днес работи към Представителния ансамбъл на въоръжените сили на Република България.

„X Factor“ е и сцената, от която Михаела Филева става позната на публиката като след това постепенно се налага и сега е сред актуалните имена на българската сцена. Тя [25] също споделя, че освен популярност, е натрупала и опит, защото голямата сцена и аудитория задължава да бъдеш професионалист и да се научиш да работиш в екип.

Като член на жури в „X Factor“ – поп певецът Любо Киров[26] казва, че се опитва да е позитивен с участниците, както и обективен. Съветва ги: „Първо за себе си за изпитат радостта от това, което правят.“ Любо Киров обяснява, че има много примери как певци, които не са се класирали за финала в телевизионно състезание, продължават да учат, да се усъвършенстват и правят успешна кариера: „С упоритост и любов към музиката се успява“.

Оценката на певицата Мариана Попова[27], член на жури в първия сезон на „Гласът на България“, е негативна: „Медията сериозно изцежда потенциала на артиста и бързо го амортизира като образ“. Тя е разочарована от форматите и смята, че конкурсите за млади изпълнители са по-полезни за професионалния им път.

Владимир Ампов-Графа – изпълнител, автор на песни и продуцент, отбелязва[28]: „Тъй като в България шоубизнесът тепърва се развива, това е някакъв вариант хората и продуцентските компании (колкото и да са малко те) да те забележат….В шоубизнеса важат и късметът, и характерът, и други качества“. Той признава, че пазарът е малък, за да поеме големия брой талантливи млади изпълнители от риалити форматите.

Телевизионното състезание има своите правила, но за една добра музикална кариера то не е достатъчно. Повечето от младите певци, най-вече тези, които стигат до финала знаят, че музиката е изкуство и изисква свирене на инструмент, уроци по солфеж и вокална техника. Мария Мутафчиева от група „Мери Бойс Бенд“ казва[29]: „Да бъдеш известен е най-важното за младите, които се явяват в риалити форматите, а това е една красива измама.“ Самата група „Мери Бойс Бенд“ е победител през 1994 г. в подобно предаване по Българската национална телевизия – „Хит минус едно“ [30].

Според Мая Нешкова, която е „продукт“ на„Тромбата на Вили“, участниците в риалити форматите днес имат полза от тях, особено ако могат да преценят възможностите си и да работят върху усъвършенстването си. Констатацията й е, че „талантливите деца са преекспонирани пред публиката и след формата са „проиграни“. На практика не им се дава шанс да продължат напред, целта е по-скоро шоуто да стане, телевизията и продуцентите да си приберат парите.“

Като обобщение можем да кажем, че в историята на телевизионните музикални риалити предавания в България, десетки хиляди млади изпълнители са пробвали своя късмет да покажат талант и възможности на сцената. До финала са достигнали близо шейсет, а публиката помни не повече от десет. Единични са случаите, в които участници в състезанията освен медийна известност имат и успешно професионално развитие  – записват и издават авторска музика и участват в концерти. Телевизионните риалити формати са една от възможностите за младите изпълнители да получат опит и старт на кариерата си, но крият риск от „преекспонирането им“ в медиите и илюзорно „даване на крила“. Телевизионният ефир е най-притегателният за тях, защото дава бърза популярност. Затова и в него е ключът на равновесие между традициите и модела на подражание, между българско и чуждо, между изкуство и кич. За да има успешно развитие и перспектива пред талантливите деца на България, творци, педагози, редактори и продуценти трябва да бъдат заедно. Трябва да подкрепят и да търсят пътища за реализация на най-добрите млади музиканти като загърбят финансовата си изгода. 

Радио риалити формати

Радио риалити е термин с широко значение, с който се определят предавания, случващи се с участието на хора от аудиторията[31]. През 2007 г. Георги Савчев[32] определя като „един от най-интересните радиоексперименти“ превръщането на Радио НЕТ в риалити радио, с репортери сред хората на улицата. Савчев нарича материалите им „новаторско журналистическо решение“, но отбелязва: „понякога бяха просто „риалити“ самоцелни и тривиални, посланието убягваше.“. През 2008 г., в ефира на радио Романтика започва предаване, определено като риалити шоу със заглавие „На живо от …“, което представя нощния живот в София директно от „Най клуб“. Радио Атлантик излъчва рекламирано като радио-риалити предаване, което събира осем известни жени в България в състезание за зрителски вот през 2006 г. Радио София пък предлага на слушателите си ефирен риалити роман. От 2010 г. всяка седмица в студиото писател разказва история в диалог с водещите Емил Янев и Кин Стоянов. След десет издания радиокнигата е завършена и започва нова. Така са създадени повече от двадесет романа. Сред участниците има и млади автори (до 35 г.), наградени от конкурса за къс разказ „Рашко Сугарев“, които през 2012 г. разказват един след друг по една глава, без участие от страна на екипа на предаването. „Риалити роман“ печели наградата на БНР „Сирак Скитник“ за оригинално радиопредаване (2009 г.).

„Тромбата на Вили“[33], създадено от редакция „Хумор, сатира и забава“ на Българското национално радио (БНР) през 1973 година, е единственото музикално радио риалити в български ефир. Правим уговорката, че тук категоризирането като „риалити“ е относително, но може да се приеме в контекста на днешната употреба на определението. Предаването е със сценарий и монтирани в него реплики на водещ, песни и предварително записани музикални интермедии. В основата на „Тромбата на Вили“ е прослушването за певци, провеждано в Първо студио на БНР с акомпанимент на пиано[34] и коментари от членовете на жури. Материалът е монтиран, за да влезе в рамките на предаването. За разлика от телевизионните риалити формати, които посочихме, то няма състезателен характер.

Идеята за него е на отговорния редактор на „Хумор, сатира и забава“ – Катя Воденичарова[35]: „Тромбата на Вили“ съвпадна с периода, когато страхотна мода и желание беше всички да стават певци, да правят голяма кариера, да вземат големи пари“. Предаването получава името си от председателя на журито – диригента и композитора Вили Казасян, който с файтонджийска тромба дава край на изпълнението на певеца след фалшиво пеене или направени три грешки. Борис Арнаудов си спомня[36]: „Много се разчиташе на импровизацията на Вили Казасян, затова се и казва „Тромбата на Вили“. Всеки от журито си даваше мнението като общо взето то беше в посока как да преодолеем естрадоманията“. Като членове на журито, освен редактори от „Хумор, сатира и забава“, има и представител на Министерството на народната просвета, композитори, поети, артисти. Сред тях е и музикологът Генко Генов[37]. „Колкото и странно да изглежда, пеене се учи“, „Вие не сте първият случай, в който пианото проваля певците“, „Пеете емоционално, но…“, „Неизразително, равно пеене, неритмично, минимални гласови данни и безучастно – дежурно поведение, а трябва хората да се развълнуват от изпълнението“ са само част от коментарите, казани с чувство за хумор, но и обективна оценка на журито към певците.[38] По време на прослушването често се обсъжда репертоара на участниците, има критики за преобладаващо чуждестранните композиции, които те са избрали да пеят. Предаването става изключително популярно и има 10 издания. Излъчва се година и половина и спира с обяснението, че идеята е изчерпана. Финалът му е в края на 1974 г. с концерт в Първо студио на БНР, на който участват петнайсетина[39] от най-изявените гласове, явили се на „Тромбата…“.

За него категорично може да се каже, че се превръща от забавно предаване във фактор за откриване на музикални таланти. Сред тях е певицата Мая Нешкова, която прави сравнение между 70-те години на миналия век в България и сега[40]: „Навремето имаше богата самодейност и си мисля, че имахме много по-голям шанс. Но „Тромбата на Вили“ беше възможност да замесиш тестото от самодейността към професионализма, да се срещнеш с големите музиканти и да видиш пътя накъде е“. Режисьорът Хачо Бояджиев нарича „Тромбата на Вили“ „радиоявление“ и „истинско шоу“.

Вили Казасян, диригент на Биг Бенда на БНР и композитор, свързал живота си с българската популярна музика, казва[41]: „Имах амбицията да работя с млади певци, лансирах ги чрез концерти, някои от тях включвах в моите турнета. Достатъчно е един човек да работи с оркестър и да контактува с професионалисти, за да се развива.“ През 2008-а, Вили Казасян е председател на журито на „Music Idol“ и е учуден от самочувствието и смелостта на младите участници, които излизат на сцената с мисълта, че вече са готови звезди, както и от липсата им на критерии за собствените възможности. Неговата препоръка е: „За да станеш звезда, се иска страшно много труд, иска се да почнеш от млад, да имаш търпението да нагаждаш стил и професионализъм. Мая Райкова[42], продуцент в БНР споделя, че както „Тромбата на Вили“ е била замислена като забавно предаване – такива са и днешните формати, които дават поле за изява на младите таланти: „Който успее да намери своята ниша, своята формула да покаже, че е различен, че може да „изплува“ със своята музика, той остава и оцелява в този несигурен пазар“. Нейното заключение е, че в съвременния конкурентен свят, без силна музикална компания, която да инвестира в певеца, пътят му е обречен.

По примера на Вили Казасян и като продължение на традицията БНР да дава възможност за изява на млади таланти, през 2006 г. продуцентът на общественото радио, Мая Райкова, започва проекта „Новите гласове в българската поп музика“. По време на концертите, младите изпълнители пеят в Първо студио на медията под съпровода на Биг бенда на радиото като често до тях застават утвърдени гост-музиканти. „Идеята ми е да събера най-добрите певци, които чувах в националните конкурси, да ги поканя в БНР за концерт и след това техните гласове да се съхранят във фонда на радиото, така както е било години наред.“[43] По този начин на сцената излизат млади таланти, които дават заявки за професионално бъдеще в този жанр. Прогнозите се сбъдват и по-голямата част от тях вече работят, участват в концертния и клубния живот на България, записват песни, имат и хитове. Сред тези изпълнители са: Нора Караиванова, Михаела Филева, Ясен Зердев, Маги Джанаварова, Невена Цонева, Теодор Койчинов и Кръстина Кокорска. Работата в Първо студио на БНР, с оркестър като Биг бенда на медията, дава ценни уроци на младите. Мая Райкова подчертава, че генерацията на големите звезди в България има опит с подобни изяви: „Едно е да правиш музика на живо с голям оркестър, друго е да отидеш в студио и да запишеш песен със синбек“. В програмата на концертите редовно се включват и популярни български шлагери в нов аранжимент. По този начин младите певци, а и младата публика се запознават с образци от историята на българската популярна музика. Проектът „Новите гласове в българската поп и рок музика“ има свое продължение в първия и единствен засега конкурс „Нови гласове“, състоял се от 11 до 13 ноември 2013 г. В него участват млади поп, рок и джаз изпълнители, носители на Големи и първи награди от международни и национални конкурси. Има три възрастови групи, в които се разпределят певци от 14 до 30-годишна възраст, както и категория за вокални формации. Участниците се оценяват от деветчленно жури – диригенти, музикални редактори и продуценти от БНР и музиканти. Състезанието „Нови гласове“ се определя като радио реалити, защото е излъчено директно в ефира на Радио София, както и с видеокартина в реално време на интернет страницата на радио Бинар – www.binar.bg. Лауреатите от него записват песни в медията и участват като солисти в концерти с Биг Бенда на БНР.

Дългогодишната мисия на БНР да открива, представя и продуцира младите таланти, е продължена и с пролетния радиоконкурс за нова песен (който днес продължава да се прави под името „Златна пролет“), който се провежда от 1970 г. Изискване на регламента е композициите да са нови, неиздавани, непубликувани в интернет и публично изпълнявани авторски композиции. Характерен нюанс е, че наред с модерното звучене на композициите, в последните години се очертава тенденция по-голяма част от тях да са на английски език. Същевременно може да се отбележи и че нараства броят на младите и неизвестни групи и изпълнители като част от тях трупат популярност и стават любимци на радиослушателите. Така на изданието през 2014 г. Призът на публиката спечели групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“ с песента „Shoot Me Again“. Първа награда на „Златна пролет“ 2014 г. е присъдена на 23-годишния студент в НМА „Панчо Владигеров“ в София – Симеон Едуард за първата му авторска песен, записана в професионално студио. Сред наградите има и участие на фестивала „Евросоник“ в Грьонинген, Холандия, което също е стимул за създаване на нова авторска музика. Групи, изнесли едночасов рецитал там са: „Шангри ла“, „Фючър шок“, „Уикеда“ и „БТР“.

***
Сравнението между риалити форматите, реализирани в радио и телевизия, не би могло да бъде пълно и изчерпателно, както поради спецификата и различията между двата типа медии, така и поради сериозните разлики във времето на провеждането на един от най-емблематичните музикални продукции в радиото – „Тромбата на Вили“. Това, което можем да кажем като обща тяхна черта е, че те заявяват като своя цел да забавляват аудиторията, да търсят висок рейтинг и да откриват за сцената нови таланти. Първите две цели те постигат с лекота, тъй като е факт, че и преди години и сега музикалните предавания с млади изпълнители се радват на широка популярност. Подкрепата на млади таланти обаче е по-трудна цел, която продуцентите не винаги успяват да постигнат – по обективни и субективни причини. Сред тях са фактори като недоброто развитие на българския музикален пазар и липсата на достатъчно възможности за финансиране на проектите им, липсата на заинтересованост от страна на продуцентите, а понякога и на изпълнителите, загуба на инерция, обществен интерес и др. Консенсусно е твърдението, че само участието в музикален риалити формат не може да те направи звезда – за това трябва много целенасочена работа, амбиция, късмет и хъс за успех! Все пак то може да помогне за натрупването на опит, контакти, самочувствие и умения за работа в екип (изключително важно за шоу бизнеса). И не на последно място – може да ти даде поне 15 минути слава, което е голямата цел на част от участниците в предаванията.

Джон Ленън е казал, че мечта, която мечтаеш сам, е само мечта, а мечта, която мечтаете заедно, е реалност. Комбинацията от интереса на аудиторията и желанието за изява на млади изпълнители ни гарантира, че ще сме свидетели на още много музикални риалити формати – в радио и телевизионния ефир, като ще е интересно дали те ще докажат или оборят набелязаните в статията тенденции.

Music reality shows – a stage for bulgarian young talents?

Elena Tzvetkova
Doctoral student
FJMC
 

Summary: The main purpose of the text is to raise a question for the role of music reality formats (TV and radio ones) for the future career development of young singers who are participating in them. It is provoked by the appearance of many different public comments and positions discussing benefits and minuses for these young singers who are taking part in such reality programs. The text also stresses attention on relevant for the discussion topics such as commercialization of media as a whole and especially of music formats that are copying directly foreign models which are not well adapted for Bulgarian socio-cultural realities and are not adequate to the Bulgarian music market that could not invest enough money in the development of the winner and other participants highlighted. The article will compare music reality shows made in the last 10 years with the first for Bulgaria such transmission of the 70s of the 20th century called „Trombata na Vili” created and broadcasted on Bulgarian National Radio.
Key words: music, radio, reality, television 

Литература

АЛФАНДАРИ, Елиезер. Медиите и властта. АИ „Проф. М.Дринов“, 2000

АЛФАНДАРИ, Елиезер. Социална теория на масовата комуникация и медиите. София: SUDIGITAL, УИ „Св. Климент Охридски“, 2012, с. 263 Достъпен на: http://lib.sudigital.org/record/18935/files/SUDGTL-BOOK-2012-035.pdf

БРАТОЕВА, Ингеборг. Дигиталната истина. В: Дигиталният екран (Сборник статии), София:НАТФИЗ, Издателство „Валентин Траянов“, 2004, с.39

ДИМИТРОВА, Диляна. Невена Цонева, провалът на музикалните формати. В: Площад Славейков [online]. 22 ноември 2014. [посетен на 18 януари 2015]. Достъпен на: http://ploshtadslaveikov.com/?p=11546

КОЛЕВА, Рут. Имало едно време музикална сцена в България.

В: Sofia live [online]. 29 март 2012. [посетен на 18 януари 2015].  Достъпен на:http://www.sofialive.bg/city/frontalno/80-imalo-edno-vreme-muzikalna-scena-v-bulgariya.html

МАНЕВА, Мария. Същност на риалити програмите. В:Съвременна хуманитаристика, 2010, №2, Бургаски свободен университет, с.68, Достъпен на: http://research.bfu.bg:8080/jspui/bitstream/123456789/74/3/BFU_2010_02_maneva.pdf

МИХАЙЛОВ, Владимир. Медийната аудитория. НБУ. 2009, Достъпен на: http://ebox.nbu.bg/masovi_komunikacii/sk1_1.html

ПЕШЕВА, Маргарита. Обърнатото огледало. София: УК „Св. Климент Охридски“, 2003, с.142

ПОПОВ, Александър. Музикалните риалити раждат сервитьори, стриптийзьори, улични музиканти. В:DNES.BG [online]. 12 август 2011. [посетен на 18 януари 2015].  Достъпен на:http://www.dnes.bg/rock/2011/08/12/muzikalnite-rialitita-rajdat-servitiori-striptiiziori-ulichni-muzikanti.144480

ПОПОВА, Мария. Журналистическа теория. Велико Търново: Фабер, 2012, с. 167

ПОПОВА, Невелина. Съкровената реалност, големият брат и другите риалити формати – доклад на конференцията „Риалити форматите – комуникативни, естетически и комерсиални предизвикателства и възможности“, София: НБУ, 2011, с. 9

САВЧЕВ, Георги. Радиотеатърът – шепот за нови медии. В: Култура, № 6, 16 февруари 2007

След като става „Х-фактор“ Славин става роб на Саня В: Блиц [online], 14 февруари 2015.[посетен на 20 февруари 2015].  Достъпен на: http://www.blitz.bg/news/article/319619

СТОЙКОВ, Любомир, Култура и медии, София:УИ „Св.Климент Орхидски“, 2006, с. 301-302

СТОИМЕНОВ, Стелиян. Проклятието на музикалните формати. В: България сега [online].  05 август 2013. [посетен на 18 януари 2015]. Достъпен на: http://www.bulgariasega.com/interesting_facts/18729.html

МЕТОДИЕВ, Любомир. Култура и телевизия, Годишник на департамент Масови комуникации, София: НБУ, 2006

ХРИСТОВА,  Светла. Драматургията в риалити форматите – брутално контролирана за комерсиални цели – доклад на конференцията „Риалити форматите – комуникативни, естетически и комерсиални предизвикателства и възможности“, София: НБУ, 2011, с.5-13

SILVERSTONE, Roger. Television and Everyday Life, s.a. 1994, p. 110 

Интервюта

АРГИРОВ, Георги. Антония Маркова:Трябва да уловиш момента. В.Дума [online]. бр. № 148, 29 юни 2013. [посетен на 18 януари 2015]. Достъпен на: http://www.duma.bg/node/57340

Вили Казасян – интервю /Златен фонд на БНР/

ДИМИТРОВА, Анита. Владимир Ампов-Графа: Има глад за българска музика. В:Сега[online]. 20.12.2014. [посетен на 18 януари 2015].   Достъпен на: http://www.segabg.com/article.php?id=731136

ДИМИТРОВА, Диляна. Миро Гечев: Музикалните риалити шоута не правят звезди, а пари. В:Площад Славейков[online]. 10.10.2014. [посетен на 18 януари 2015].   Достъпен на:http://ploshtadslaveikov.com/?p=9104

Интервю с Борис Арнаудов записано на 28.11.2014 от Елена Цветкова

Интервю с Вяра Панталеева записано на 23.09.2013 от Елена Цветкова

Интервю с Любомир Киров записано на 29.09.2013 от Елена Цветкова

Интервю с Маги Джанаварова записано на 13.05.2013 от Елена Цветкова

Интервю с Мария Мутафчиева записано на 14.11.2014 от Елена Цветкова

Интервю с Мая Нешкова записано на 26.11.2014 от Елена Цветкова

Интервю с Мая Райкова записано на 17.11.2014 от Елена Цветкова

Интервю с Михаела Филева записано на 06.06.2013 от Елена Цветкова

ЙОРДАНОВА, Светла. Певицата Роберта: Искам да правя поп и рок музика по ШОПЕН. В:Труд[online]. 08 ноември 2014. [посетен на 18 януари 2015].  Достъпен на: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4414344

Катя Воденичарова – интервю от 29.10.2002, запазено в Златния фонд БНР

МАКЕДОНСКИ, Александър. Мариана Попова: Двете със Стелияна останахме излъгани от „Гласът на България“. В: Север [online]. 29 май 2012. [посетен на 18 януари 2015].  Достъпен на: вhttp://sever.bg

Надя Казакова след шоуто „Аз пея в Ку-ку бенд“. БТВ: Преди обед.  22 май 2013г. [посетен на 18 януари 2015].   Достъпен на:www.youtube.com/watch?v=IfluUC56J7I

Наталия Тенева: Талант от Star Akademy търси втори шанс в X Factor. Нова телевизия [online]. 07.08.2014. [посетен на 18 януари 2015].  Достъпен на: http://novatv.bg

Професия „X Factor педагог”: Преслава Мръвкова. Нова Телевизия [online],  05 октомври 2014. [посетен на 18 януари 2015].  Достъпен на: http://xfactor.novatv.bg/news/index/page/8

Светозар Христов – уличен музикант в Америка. [посетен на 18 януари 2015].  Достъпен на:http://www.vbox7.com/play:28ba703641

Бележки

[1] Вж. АЛФАНДАРИ, Елиезер. Социална теория на масовата комуникация и медиите. София: SUDIGITAL, УИ „Св. Климент Орхидски“, 2012, с. 263

[2] Вж. ПЕШЕВА, Маргарита. Обърнатото огледало. София: УК „Св. Климент Охридски“, 2003, с.142.

[3] Вж. SILVERSTONE, Roger. Television and Everyday Life, 1994, p. 110

[4] Вж. ХРИСТОВА, Светла. Драматургията в риалити форматите – брутално контролирана за комерсиални цели

[5] Вж. СТОЙКОВ, Любомир, Култура и медии, София:УИ „Св.Климент Орхидски“, 2006, с. 301-302

[6] Вж. МЕТОДИЕВ, Любомир. Култура и телевизия, Годишник на департамент Масови комуникации, София:НБУ, 2006

[7] Вж. ПОПОВА, Мария. Журналистическа теория. Велико Търново: Фабер, 2012, с. 167

[8] Вж. БРАТОЕВА, Ингеборг. Дигиталната истина. В: Дигиталният екран (Сборник статии), София:НАТФИЗ, Издателство „Валентин Траянов“, 2004, с.39

[9] Вж. МАНЕВА, Мария. Същност на риалити програмите. В:Съвременна хуманитаристика, 2010, №2, Бургаски свободен университет, с.68

[10] Докторантът е журналист, водещ и музикален редактор в БНР от 1998 г.

[11] Наталия Тенева: Талант от Star Akademy търси втори шанс в X Factor. Нова телевизия [online]. 07.08.2014. [посетен на 18 януари 2015]. Достъпен на: http://novatv.bg

[12] Вж. След като става „Х-фактор“ Славин става роб на Саня на http://www.blitz.bg/news/article/319619

[13] Вж. АЛФАНДАРИ, Елиезер. Социална теория на масовата комуникация и медиите. София: SUDIGITAL, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 2012, с.117-118

[14] Вж. ДИМИТРОВА, Диляна. Миро Гечев: Музикалните риалити шоута не правят звезди, а пари

[15] Вж. Слави Трифонов при представянето на журито в първия епизод на „Music Idol“

[16] Вж. КОЛЕВА, Рут. Имало едно време музикална сцена в България

[17] Вж. ЙОРДАНОВА, Светла. Певицата Роберта: Искам да правя поп и рок музика по ШОПЕН

[18] Коментар на М.Гладнишка в сайта Блиц, http://www.blitz.bg/news/article/319619 ,достъпен на 20.02.2015

[19] Интервю с Н.Цонева в сайта Всеки ден, http://www.vsekiden.com/166577, достъпно на 20.02.2015

[20] Интервю на автора с Вяра Панталеева

[21] Вж. Надя Казакова след шоуто „Аз пея в Ку-ку бенд“

[22] Интервю на автора с Маги Джанаварова

[23] Вж. Професия „X Factor педагог”: Преслава Мръвкова пред Нова Телевизия

[24] Вж. АРГИРОВ, Георги. Антония Маркова:Трябва да уловиш момента, В.Дума, бр. № 148, 29 юни 2013

[25] Интервю на автора с Михаела Филева

[26] Интервю на автора с Любо Киров

[27] Вж. МАКЕДОНСКИ, Александър. Мариана Попова: Двете със Стелияна останахме излъгани от „Гласът на България“

[28] Вж. ДИМИТРОВА, Анита. Владимир Ампов-Графа: Има глад за българска музика

[29] Интервю на автора с Мария Мутафчиева

[30] „Хит минус едно“ е месечно забавно-развлекателно предаване на БНТ за млади поп изпълнители, което има състезателен характер

[31] Вж. МИХАЙЛОВ, Владимир. Медийната аудитория. НБУ. 2009, Достъпен на: http://ebox.nbu.bg/masovi_komunikacii/sk1_1.html

[32] САВЧЕВ, Георги. Радиотеатърът – шепот за нови медии. Култура, № 6, 16 февруари 2007

[33] Информация за „Тромбата на Вили“ е от „Златният фонда“ на БНР, както и от интервю с Борис Арнаудов

[34] В запазеното в „Златният фонд“ предаване акомпанира Панайот Славчев, диригент на ЕС „Метроном“

[35] Катя Воденичарова – интервю от „Златният фонд“ на БНР от 29.10.2002

[36] Борис Арнаудов в интервю на автора от 28 ноември 2014

[37] Генко Генов е създател и директор на Международния фестивал за естрадна песен „Златният Орфей“

[38] Запис на „Тромбата на Вили“ от 1974 г. запазен в „Златният фонд“

[39] Броят на участниците във финалния концерт е по спомени на Мая Нешкова и Борис Арнаудов, споделени в интервю на автора

[40] Мая Нешкова в интервю на автора от 26 ноември 2014

[41] Вили Казасян в интервю, запазено в „Златният фонд“ на БНР

[42] Мая Райкова в интервю на автора от 17 ноември 2014

[43] Пак там

Сподели
Share