СДС-Варна, с основна заслуга за издигането на паметник на Цар Калоян в морската столица

Преди 819 години, на 24 март, цар Калоян освобождава Варна от византийците и я присъединява отново към българските земи. След падането на Варна Византия е принудена да поиска преговори за мир, който е сключен през 1202 година. По силата на този договор на Калоян е признато правото да владее земите северно от Стара планина.

Идеята за издигане на паметник на цар Калоян принадлежи на адмирал Христо Контров, подкрепен в общинския съвет на Морската столица от групата на СДС. Първите дарители за построяване на монумента са председателят на СДС-Варна Д-р Янко Станев, Даринка Божинова и др. Близо 140 хиляди лева са събрани от дарения, като паметникът на Цар Калоян във Варна е единствен в България. Подготовката за изработване и поставяне на паметника започва през 2007 г. Автори на цялостния облик на монумента са скулпторите Борис Борисов, Константин Константинов и арх. Милен Маринов.

През 1201 година България, под управлението на цар Калоян, е във възход. По това време силната крепост Варна е владение на Византия. Тя е на важно стратегическо място и представлява заплаха за българската държава. Крепостта е защитена от морето от една страна, и от ров от другите три страни.
Цар Калоян обсажда Варна от 3 страни.

След тридневни обсадни действия на 24 март 1201 г. войските на Калоян овладяват крепостта Варна и тя окончателно е присъединена към България. За овладяването на Варна (важна византийска крепост с гарнизон, съставен от подбрани войски, в това число и рицарски дружини) Калоян използва многоцелева бойна техника.

През 1201 г. цар Калоян с изненадващи удари успява да превземе последователно крепостите Констанция (при днешния Симеоновград) и Варна – последния византийски бастион в Северна България. Тогава Варна е защитавана от многоброен гарнизон, набран от западни наемници, които се славели като „най-храбрите“ сред ромейската войска.

Войските на цар Калоян построяват обсадна машина, която на широчина била колкото външния ров, а на височина стигала крепостните стени. С нея българските войски постигат две цели – те я използват едновременно като мост над рова и като стълба до зъберите на стената.

На третия ден от обсадата войските на цар Калоян нахлуват в града и над Варна се развява знамето на българския владетел.
За обсадата на Варна пише византийският историк Никита Хониат: „Без да се уплаши от светостта на деня (било Великден) и без да се засрами от името Христово, което той (т.е. цар Калоян) произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Така мястото стана общ гроб.

След като разруши крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помени.“

В края на 1201 г. между България и Византия започват преговори за мир. Мирът е сключен в началото на 1202 г.

Огромната месингова статуя на конника е излята в София и транспортирана до Варна. Цялото количество метал е дарено от Министерство на отбраната под формата на претопени гилзи от патрони.

Конната статуя на цар Калоян е класическа, представяща триумфа на българския владетел над византийския гарнизон, бранещ Варна. Фигурата е ориентирана с лице на запад и представя царя с бойни доспехи, вдигнал с дясната си ръка меч. Общата височина на постамента и статуята е 8 метра.

По четирите стени на мраморната основа се наблюдава и украса от бронзови релефи, изобразяващи няколко от значимите момента в управлението на цар Калоян.

В хронологичен ред е изобразено превземането на Варна от българските войски през 1201 г. и победата на българите над кръстоносната армия край Одрин през 1205 г., както и залавянето на латинския император Балдуин Фландърски, който е отведен като пленник в Търновград.

Също така е представена и сцената на коронацията на Калоян от представителите на папа Инокентий ІІІ. Това е единственият български владетел, коронован за крал.

Паметникът е открит през декември 2008 г. с тържествен водосвет, отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил (1954-2013 г.) в присъствието на множество граждани, чуждестранни дипломати и политици.

Сподели
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт изпoлзвa биcĸвитĸи и пoдoбни тexнoлoгии. Hayчeтe пoвeчe в нaшaтa Πoлитиĸa oтнocнo биcĸвитĸитe.

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close