Създателят на групата „Приятели, помагайте!“: Доброто е заразно, то храни душата

Не помагаме на хора, който не искат да си помогнат сами и да вземат живота си в ръце, споделя Лео Кадели

Той е роден в Албания през 1981 г., живял е в Гърция около 15 години, след което за малко и в Италия. Откакто е в България, се занимава с бизнес. Решава да започне да помага на хора в нужда преди 2-3 години.

Разкажете ни малко повече за Вашата платформа „Приятели, ПОМАГАЙТЕ!“, как се появи тази благородна идея, какво всъщност Ви накара да започнете да помагате на хора в беда?

На 24.04.2016 г. един близък приятел почина в инцидент на работното си място. Той беше катаджия, един турски тир го уби, докато той снимаше катастрофа. По време на погребението му, майка му се обърна към всички, които бяхме там с думи, които ни трогнаха. Вечерта се прибрах вкъщи и видях в интернет същите думи, казани от една баба от Кюстендил, баба Недка, която чакаше сина ѝ да почине. В този момент си дадох сметка, че само преди няколко часа бях на погребение на близък приятел и тогава си казах „Ще ида да помогна на тази жена“. Намерих я, но за съжаление се оказа, че статията е стара и синът ѝ вече е починал. Все пак реших да помогна на нея, започнах да се грижа за нея и така се роди платформата с хиляди последователи – доброволци. Рождената дата е 24 април, защото на тази дата почина и моят баща през 2013 г. На тази дата за първи път отидох и при баба Недка! Много хора разчитат на платформата да получат помощ, но в същото време и те самите помагат.

Какви хора се обръщат към Вас с молба за подкрепа?

Към нас се обръщат всякакви хора, изпаднали в беда. За жалост не можем да помогнем на хора, които изискват парични средства, защото нямаме такава възможност – да пускаме чужди банкови сметки по интернет. Иначе осигуряваме всичко, което се сетите – от хранителни продукти, обзавеждане, ремонти до връзка на граждани с държавата, с общините, със социалните служби. На всеки човек помагаме, но без парични средства. Парични средства нито взимаме, нито даваме, нито ни интересуват, освен за гориво, защото ние имаме три буса, които се движат постоянно и това си е голям разход на месец.

Кой ви помага в тази дейност?

Помагат ми страшно много българи, без тях аз няма как да се оправя сам. Някои са по-активни и помагат всеки ден. Имаме склад – 300 квадрата, който е препълнен със стари мебели, стара техника, коледни украси, памперси за възрастни хора в нужда и различни продукти, които ни даряват. Те са доброволци. И аз съм доброволец, просто се водя организатор, защото без организатор няма как да се случат нещата. Аз и всички, които се включват в каузата помагат абсолютно безвъзмездно и на драго сърце. Много често се организираме и правим ремонти там, където е необходимо. Събираме и средства за ремонтите, защото няма как да се купят строителни материали без пари. Хората, които се включват в платформата са щастливи от това, че дават добро! Не искат да хранят само стомаха си, а и душата. Душата се храни с добри дела!Групата е от 35 хиляди човека и се разраства. Това е една активна група и който не помага, го изхвърляме от нея. Ние не искаме лайкове и последователи, които да ни се радват. Идеята е да се действа. Хората трябва да действат, да си променят мисленето, не да стоят безучастни.

Коя е най-интригуващата история, през която сте минал, в която сте бил „Ангел хранител“?

Всяка една кауза е значима. С всеки един случай аз съм свързван емоционално, иначе вероятно нямаше да я поема. Аз не ходя да помагам служебно, а с чувство за справедливост, с чувство за едно по-добро утре! Много са каузите, вече сме помогнали на над 3 700 случая. Каузите, които ще останат вечно в сърцето и в съзнанието ми са тези, които не са стрували и стотинка, а само внимание, например, когато някоя баба ти благодари, че си и донесъл хранителни продукти за 20, 30, 50 лева. Целта на платформата е да дава пример на хората. Така че, ако съм успял да дам пример чрез себе си, чрез тази платформа, чрез видеоклиповете, в които показваме проблемите, ще се радвам много. Хора в беда за жалост има много, гладни хора има много, а също и животни. Аз не съм много активен в това отношение, но помагам и на тях. Защото, когато видиш едно животно на пътя гладно, и то има душа, и то има очи, и то има сърце, и трябва да се храни! Апелът ми към хората е да не подминават човек или животно в беда!

Предполагам има и хора, които злоупотребяват с Вашата добрина и всеотдайност, защо го правят, какво им казвате?

Те не могат да злоупотребят с добрината ни, защото те не стигат до нея. Всичко проверяваме предварително. Има хора, които могат да се „възползват“ от нашата добрина, но веднъж. Какво имам предвид, когато направим добро един път, дадем едно рамо и видим, че човекът отсреща не се променя, не се взима в ръце, за да му тръгне животът по-добре и по-лесно, просто прекратяваме този процес. Това не е злоупотреба, това е техният начин на живот. Ние сме длъжни да дадем един шанс. Хора, които тръгват от самото начало да мамят и лъжат, ние ги хващаме веднага. От тази гледна точка злоупотреби не се случват при нас, защото всичко проверяваме на място. Навсякъде имаме представител, който отива на място, прави видеоклипчета, за да се види ситуацията в съответния дом. Така че, няма как нещо да стигне от точка А до точка Б без да е проверено и затова може би имаме този резултат и тази аудитория, която ни подкрепя. До този момент не сме имали злоупотреби и се надявам така да бъде и занапред.

Какво Ви носи доброто дело?

На мен ми е достатъчно щастието на трето лице! Трето лице може да бъде човек, който има нужда, може да бъде някой, който само гледа и се учи или този, който превъзпитава детето си с мои клипове и с нашата платформа. Така че, когато ми се обади един човек, пише ми, или ми снима своето дете как дарява храна на човек в нужда и ми каже „благодарение на теб моето дете днес не си похарчи джобните пари, а купи с тях храна за просяк“, това ми е достатъчно. Аз не си поставям цели. Всеки ден помагам с каквото мога. Но ето днес съм отказал пет сигнала, защото така съм преценил. Например един човек, който си има всичко, тръгнал да проси по 50 стотинки. Молбата му беше следната: „ Имам хиляда приятели във фейсбук профила си, всички да дадете по 50 стотинки, ще се събере еди каква си сума, от която аз имам нужда“. Това не е молба за помощ. Ако сподели проблема, защо е изпаднал в тази ситуация, винаги ще се намери добър човек, който ще му даде едно рамо, но не да тръгваш и да просиш. Просията в България за съжаление е голяма мода. Един просяк, който е гладен, той няма да проси за пари. Той би казал – „купи ми нещо за ядене“. А в общия случай казват – „дай някакви пари, защото съм гладен“. От самата дума се разбира, че този човек търси пари, а какво ще ги прави, никой не може да каже. Понеже това се случва масово и много хора даряват пари на ръка, било то лев, два, три или пет, няма значение сумата, този, който си ги е изпросил си отива вкъщи със 100-150 лева. А вие лично – изкарахте ли днес 100 лева? Не разбира се, нали! Ето защо трябва да се замисляме малко повече, а не да ходим като овце без глави – и каквото ни поискат, това да даваме. Сега голям хит в България и изобщо в интернет пространството е хора или групи да пускат банкови сметки, чрез които да се събират пари за болно дете, но никой не е проверил това дете дали е болно, дали толкова струва операцията. Може ли да има операция за 1 милион, 500 хиляди или 300 хиляди. Какви са тези операции – не мога да разбера. Затова може би стоя встрани от такива неща. Аз съм ясен. Казвам – „имам нужда от пари за гориво“. Нищо друго не ми трябва.
Доброто винаги побеждава, а чрез платформата „Приятели, ПОМАГАЙТЕ!“, то става заразно!

Сподели
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт изпoлзвa биcĸвитĸи и пoдoбни тexнoлoгии. Hayчeтe пoвeчe в нaшaтa Πoлитиĸa oтнocнo биcĸвитĸитe.

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close