Вашингтон поуст: Тръмп абсолютно не разбира НАТО, щом иска участието на Бразилия

Тръмп абсолютно не разбира НАТО, щом иска участието на Бразилия. За американските военни съюзници на НАТО добър ден е този, в който президентът Тръмп забравя, че те съществуват, пише Рик Ноак в анализ за „Вашингтон поуст“.

В лоши дни той нарича алианса „толкова лош, колкото и НАФТА“, размишлява дали съществуването му може да доведе до Трета световна война и повдига въпроси относно бъдещето му. Вторник вероятно ще попадне в категорията на лошите дни за НАТО. Още веднъж Тръмп показа, че или не разбира алианса – или в случай, че го направи, игнорира всичко, което знае за него.

По време на пресконференция с бразилския президент Жаир Болсонару, Тръмп каза: „Аз възнамерявам да посоча Бразилия като основен съюзник извън НАТО, а вероятно – ако започнете да мислите за това – може би съюзник в НАТО. Трябва да говоря с много хора, но може би съюзник в НАТО.“

Това може да е интересно предложение – ако Бразилия се намира някъде между Гърция и Великобритания. НАТО е Организация на северноатлантическия договор и е европейско-северноамерикански съюз, който в много отношения е приспособен към двата региона. За да добави Бразилия, Тръмп не би трябвало просто да „говори с много хора“, но също така ще трябва да накара всички държави-членки на НАТО да се съгласят да променят член 10 от учредителния договор на Алианса от 1949 г., според който само европейски държави могат да се присъединят, освен Канада и САЩ.

За да бъдем честни, други по подобен начин също предложиха да се промени тази част от договора и да се отвори алианса за нови членове, като Австралия, Япония и Нова Зеландия. Преди повече от десетилетие представителят на Съвета за външни работи Джеймс М. Голдгейер пише, че добавянето на нови страни извън Европа може да бъде от полза, „особено в момент, когато европейците имат проблеми с изпълнението на собствените си ангажименти в областта на отбраната.“

Но за разлика от Тръмп, привържениците на промяната на учредителния договор се аргументираха в полза на по-силен и окуражаващ алианс. Президентът на САЩ често изглежда проявява интерес да постигне обратното.

Докато Тръмп често критикува европейските членове на НАТО за това, че не изразходва достатъчно средства за отбрана, предоставянето на членство на Бразилия няма кака да се разглежда като начин за коригиране на баланса, а вместо това като още един опит на Тръмп да наруши съюза. Някои от предишните забележки на Тръмп повдигнаха съмнения относно основните принципи за механизмите на Алианса и всяко предложение на Тръмп ще се разглежда с внимание от страна на членовете.

„За разлика от всеки президент от 1949 г., президентът Тръмп е непоследователен и непредсказуем по отношение на ангажимента си към НАТО, оставяйки съюзници в постоянно съмнение. Така че, предполагайки, че промените, които се изискват от американското ръководство за постигане на консенсус за преразглеждане на договора, изглеждат далеч“, коментира Дъглас Люте, който бе постоянен представител на САЩ в НАТО между 2013 и 2017 г.

Дори ако учредителният договор бъде променен в полза на Тръмп, Съединените щати няма да могат сами да добавят страни и ще се нуждаят от одобрението на всички останали членове. Държави като Германия и Франция най-вероятно ще имат възражения срещу приемането на десен президент, който е обвинен в нападение над демократични институции и чиито политики могат да нарушат правилата за присъединяване към НАТО.

НАТО отговори на искането за коментар, като препрати всички запитвания към „власти в САЩ“.

След встъпването в длъжност на Тръмп, алиансът се занимава повече с въпроси за финансиране, отколкото със загриженост за състоянието на демокрацията сред нейните членове. През март 2017 г. Тръмп предопредели напрегнат тон за бъдещите дискусии в НАТО, като обвини Германия, че дължи на САЩ „огромни суми пари“ за НАТО, защото изразходва много по-малко средства за отбрана, отколкото другите съюзници.

Експерти и представители на правителството бързо отхвърлиха критиките, а германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен заяви, че „НАТО няма сметки за дълг“.

За разлика от предложеното от Тръмп, държавите-членки не плащат на НАТО, освен за малък логистичен бюджет. Вместо това държавите-членки се ангажират самостоятелно да изразходват поне 2% от своя БВП за отбрана и се съгласяват да се намесят, ако някой от техните съюзници бъде атакуван.

Много от членовете на НАТО понастоящем не стигат до този праг, но това се отнася и за Бразилия. / varnanews

Сподели
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт изпoлзвa биcĸвитĸи и пoдoбни тexнoлoгии. Hayчeтe пoвeчe в нaшaтa Πoлитиĸa oтнocнo биcĸвитĸитe.

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close