Спрете да лъжете младите – соцът си беше жива мизерия

В хубавите почивни станции ходеха партийци, за нас беше лагерът с дъсчени бунгала

Омръзна ми да чета колко хубаво сме живели по времето на социализма. Това е опит да бъдат излъгани младите хора, родени след 1989 г. Но ние, родените през 50-те години на миналия век помним добре. Помним как ни стрижеха в училище, как ни разпаряха тесните панталони, как забраняваха да слушаме „упадъчна западна музика“ („Бийтълс“). Помня как за децата на „активните борци“ имаше специална квота за влизане във ВУЗ -влизаха с тройки, докато ние трябваше да имаме бал отличен 6, за да влезем в МЕИ-то, припомня retro.bg

И аз го имах, защото приемните изпити по физика и математика издържах с отличен. През 1966/1967 г. живях в общежитие в Дървеница. В стаята 3,7 м на 4,20 м, или 15 кв.м бяхме четирима! Аз, момче 1-ви курс, момче от Пловдив – 2-ри курс, един от Тунис и един 50-годишен партиен деятел, който учеше икономика по партийно поръчение! 

Имаше една масичка в стаята. За кого по-напред! Това ме накара да ида в селото Дървеница на квартира в къщата на един шоп! След три месеца напуснах, защото ми се караше, че съм ползвал банята да си избръсна лицето!

Така и не ми върна предплатата за цяла година! После на квартира в таванска стая без чешма и тоалетна! Вярно, купоните бяха 60 ст., но какво ядяхме? Вечерята често беше ориз с домати в една желязна чинийка и купичка компот! Вечер, когато окъснявахме да чертаем проекти, към 23 часа отивах в близкия ресторант и купувах един хляб. Пътьом забърсвах солница, а ако имах късмет – и олиото от оливиера.

Така ядяхме веселите студенти по времето на социализма. Там в ресторанта съм виждал как от отсервираните чинии връщаха в тавите гарнитурата, дето не е изядена, за да я продават отново! Сприятелих се с едно свястно момче от Русе – също студентче. То не беше виновно, че баща му беше партиен големец, и се хранеше не в столовата с мен, а се разделяхме пред хотел „Рила“, където се хранеше в специалната столова за партийните велможи! 

После, преди да се дипломирам, започнах работа в ЗЗУ-то и получавах заплата 150-200 лева. Но когато защитих дипломната си работа и се сдобих с прякора „инженер“, заплатата ми стана 110 лева! Социализъм!

После бригади, бригади – всяко лято по десет дни трябваше да окопаваме цвекло! Карта за море? Може да се уредиш, но не за почивната станция, която се ползваше от директорите, партийния секретар и фамилиите им. 

За нас беше лагерът с дъсчени бунгала. В тях имаше две легла и един стол. Те бяха с размер 2,50 на 3 метра. Банята е обща и представлява пак заградено с дъски място и издигнат варел за вода да се топли от слънцето.

Когато след 15 години заплатата ми стана 200 лева, пожелах най-после да купя за семейството пералня. Купих „Татрамат“ – чешка, за 630 лева. Със заем! Изплащах я две години.

Три пъти подавах молба за държавно жилище, защото бяхме младо семейство с дете, но отговорът дойде чак през 1988 г. – тоест след 16 години! През това време на съседите ми – баба и дядо „активни борци“, които имаха неженен син, му дадоха тристаен апартамент в нов блок! 

Да добавя ли още как ми „орязаха“ премията на два пъти по разпореждане на заводския партиен секретар, защото си пуснах брадичка и не я махнах, както ми заповяда той! Има много още за споделяне за „красотите“ на онзи строй, но не искам да ви отегчавам повече!

Сподели
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт изпoлзвa биcĸвитĸи и пoдoбни тexнoлoгии. Hayчeтe пoвeчe в нaшaтa Πoлитиĸa oтнocнo биcĸвитĸитe.

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close