Нова ЦИК най-рано по Коледа, преференциите на практика невъзможни

Хартиената бюлетина остава за близо милион българи по малките села и в чужбина

15 часа пленарен ден – така депутатите приеха промените в Изборния кодекс. Заседанието, започнало сутринта в деня на виното и любовта, приключи час след полунощ. Двете основни промени предвиждат минаване към машинно гласуване след двата вида избори т. г. (европейските и местните) и вдигане на прага за преференции, което прави разместването на листите на практика невъзможно.

Дебатът по най-оспорваните текстове започна в 20 ч, като ГЕРБ запази мълчание, а на микрофона яростно се противопоставиха БСП и вносителите ДПС. Мнозинството в крайна сметка подкрепи невъзможната преференция, само ВМРО бе против заедно с левите и дори поиска президентско вето. Междувременно вчера омбудсманът Мая Манолова обяви, че

дава на КС

поправката

Според новата норма, за да мине нагоре в партийната листа, един кандидат за Европарламента трябва да покрие националната квота за тежестта на един мандат, кандидат за Народното събрание – районната, а за общински съветник – общинската. Това означава, че ако например Сергей Станишев е в дъното на листата за Страсбург, трябва да събере около 150 хил. преференции, за да измести фаворита на “Позитано”.

За да влезе в НС с преференция пък, кандидатът за депутат трябва да вземе около 15 000 гласа персонален вот на парламентарните избори вместо досегашните 2-3 хил. За общински съветник ще са нужни между 7 и 9 хил. според големината на общината, пресметна юристът от БСП Явор Божанков.

До момента най-много преференции е събирал евродепутатът Момчил Неков, който през 2014 г. като новия феномен

15/15 успя да

вземе 34 000

гласа и да измести лидера Станишев от първото място. Досега бариерата за валидност на преференциите бе 7% от подадените за съответната листа гласове. Обезсмисля се вотът на 2 млн. души, които на предни избори са ползвали преференциалното гласуване, предупреди Божанков.

“Преференцията се доказа като начин за контролиран и корпоративен вот.

Така големи

компании купуват

изборите”,

отвърна зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев. “Който желае да гласува мажоритарно, може да го направи за независим кандидат”, включи се лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ и така отвърна на обвиненията, че ДПС и ГЕРБ премахват единствения сега съществуващ мажоритарен елемент, въпреки че на референдума 2,5 млн. българи поискаха мажоритарни избори. Да вдигнем и бариерата за влизане в НС на 10% – ДПС няма да я прескочат, заядоха се отляво.

Сред малкото оратори на ГЕРБ бе Спас Гърневски, който е влязъл с преференции. Но защити заличаването им, било битка за демокрацията.

Запазват се номерата на партиите в бюлетините, но за да няма пак 15/15, имената на кандидатите в листите ще са от №101 нагоре. Тук дебатът мина и през уроци по математика, защото от набързо писания текст излизаше, че трябва да са от 10 хил.

Отпадане на машинното гласуване, което по закон трябваше да е в сила от 2017 г., залагаше първоначално ГЕРБ. А по предложение на ДПС се прие още на евровота машини да има в 3000 секции, а на кметския наесен – в 6000.

На следващите избори машинното гласуване ще измести напълно хартиените бюлетини с изключение на най-малките секции (под 300 избиратели), тези в чужбина и подвижни в болниците.

Справка в регистрите на ЦИК показва, че така реално хартиените бюлетини ще продължат да осигуряват между 500 хил. и 1 млн. гласа.

Ограничава се съдебният контрол върху решенията на избирателните комисии. ВАС вече ще гледа само жалби срещу ЦИК, а тези срещу решения на РИК отиват в местните съдилища. Комисиите пък ще вземат решения с обикновено, а не 2/3 мнозинство, което предполага превес на най-голямата партия.

ГЕРБ и ДПС отхвърлиха създаването на регистър, с който да се изчистят мъртвите души от избирателните списъци. Управляващите обаче не подкрепиха ДПС за отпадане на уседналостта и на забраната за агитация на майчин език.

От кодекса бе изхвърлено предложението на депутатката от ГЕРБ Диана Саватева, инициирано от “24 часа”, да падне забраната за огласяване на социологически данни в изборния ден.

След полунощ стана окончателно ясно, че мандатът на сегашната ЦИК ще се удължи и тя ще проведе избори 2019. Това означава, че нова комисия може да има най-рано по Коледа, а още по-вероятно – след Нова година, тъй като процедурата по номиниране и избор на членове отнема над 2 месеца. /24chasa.bg

Сподели
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт изпoлзвa биcĸвитĸи и пoдoбни тexнoлoгии. Hayчeтe пoвeчe в нaшaтa Πoлитиĸa oтнocнo биcĸвитĸитe.

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close