Александър, фалшивите новини и краят на древната атинска демокрация

На 25 януари 2019 г. гръцкият парламент одобри Преспанското споразумение, установявайки по-тесни връзки с Бившата югославска република Македония (БЮРМ), сега Северна Македония. Гласуването бе предшествано и последвано от многобройни демонстрации на площад Синтагма, където ораторите разпалваха тълпите с яростен националистически плам.

Подобни демонстрации е имало през 323-322 г. преди новата ера, недалеч от мястото на днешния парламент. За идеалистите на македонското минало тази неясна история предлага някои големи уроци.

Филип II завладял Атина през 338 г. преди Христа. Когато Александър починал през 323 г. пр.н.е., атинският парламент решил да прогони македонския гарнизон. Благоразумните хора съветвали срещу бунта – след 100 години войни срещу други гръцки държави, атиняните нямали нито население, нито ресурси. Но оратори като Демостен пренебрегнали разума и бунтът започнал. Скоро Антипатър, генерал на Александър, пристигнал и в крайна сметка победил атиняните в Ламия през 322 г. Условието му за разрешаване на атинското самоуправление било разпадането на демокрацията. Оттогава гражданите, които имали най-много злато, щели да създават правилата. Нямало повече рискове от индивидуални гласове, които да доведат до непредсказуеми гласове. А Демостен се самоубил.

Последният акт бе ярък пример за дезинформация. Оратор на име Стратокъл излъгал атиняните, че спечелили битката при Ламия. Когато се сблъскал с истината, Стратокъл казал според Плутарх: „Притесни ли те, че получи два дни тържества?”.

Така атинската демокрация падна в пламъка на фалшиви новини. Гръцките градове нямало да видят отново демокрация за около 2200 години.

Пренасяме се към демонстрантите от 2019 г., които обявиха, че древното име не се продава, независимо от икономическите ползи за Гърция. Как може едно образовано население да бъде обзето единствено от някакъв период от древната история и да изключи мислите за бъдещето?

Процесът е внимателно организиран. Някои страни използват психологически изследвания, за да манипулират мненията на гражданите. Те си издействат достъп до Facebook и други социални мрежи и фино настройват съобщенията към личностните обстоятелства. След това те могат да покажат на потребителите притеснителни или изкривени новини, като мнението на Зоран Заев, че гърците трябва да научат „македонски”. Постепенно тези новини да звучат правдоподобно. Хората са склонни да четат новини, които подсилват техните убеждения, така че те може да бъдат тласнати към теориите на конспирация.

Русия възстановява бившия Съветски съюз и подтиква страните от Източна Европа да гласуват за олигарси, които потискат свободната преса и правата на човека. Очакваше се БЮРМ да последва примера, но правителството поиска да се присъедини към Европейския съюз. Удобен начин да се спре това е използването на психологически изследвания и подбуждане на населението на двете страни срещу промяната на името и едно срещу друго. Издания като „Гардиън“ и „Ню Йорк Таймс“ са документирали тези стратегии.

Кампанията за дезинформация в Гърция сръчно съчетава убежденията за превъзходството на гръцката цивилизация над Югославия от 40-те години. Хората се притесняват за безопасността на домовете си в Солун заради уж предстоящото славянско нашествие. Най-важното е, че хората са принудени да страдат емоционално. Те оплакват загубата на изключителност, съдържаща се в името, макар че в продължение на 23 века „Македония“ е била по-голяма в сравнение с това, което е представлява през 330-та година преди Христа.

Националистическият плам, наложен от фалшивите тактики, може да тласка гражданите към десни убеждения. Непопулярните решения на избраните правителства подобряват статута на националистическите партии, които обещават да възстановят ранената национална гордост.

Изследванията показват, че мъжете, които се чувстват силни, подкрепят по-малко демокрацията, а хората изглеждат генетично предразположени да гледат към силни мъже като Доналд Тръмп или Александър Велики. Демокрацията с един човек-един глас е нестабилна и рядко се появява в историята. Демократичните процеси са сложни, непредсказуеми и подлежат на манипулация от влиятелни хора. По-лесно е да имаш управляваща класа от олигарси, да потискаш несъгласието и да провеждаш избори за щамповане.

От Полша до Венецуела много примери за демокрация биват подкопавани за няколко месеца или години. Десните режими омаловажават Европейския съюз.

Икономическата криза може да отблъсне Гърция от демокрацията. Чужденците купуват влиятелни компании, включително издателски медии, и обикновено те не идват от демократични страни. Натискът от страна на Турция и оттеглянето на Америка при Доналд Тръмп от Европа благоприятстват процеса на финландизация. Гърция ще трябва да се консултира с Русия и Турция, преди да вземе важни решения.

Така през следващото десетилетие националистите биха могли да тласнат Гърция към блок от държави, водени от диктатори и срещу ЕС.

Демонстрантите срещу БЮРМ със сигурност се радват на разветите знамена и аплодисментите, но след 10 години тези събития може да приличат на тържествата на Стратокъл.

Ако Гърция следва политиката на древните македонци, няма ли да се прости с демокрация? Демокрациите са крехки, както и диктатурите. Олигарсите започват войни, могат да умрат рано и техните поданици могат да станат много недоволни. Но напредъкът в науката за данните предполага друго. Правителствата и корпорациите вече могат да събират лични данни и да ги предават чрез алгоритми, които разумно предвиждат кой може да започне бунт. Революционерите на утрешния ден могат да бъдат заловени, преди дори да осъзнаят, че имат крамолни мисли. В световен мащаб демокрацията може да се насочи към дълга, дълга нощ.

И така, какво означава Преспанското споразумение? Ако двете страни си сътрудничат ефективно, ЕС ще бъде засилен. От друга страна, дезинформаторите са свършили много добра работа, засилвайки враждебността в двете страни. Политическото разведряване може да дерайлира от граждани, които вярват, че това (дерайлирането) е техен патриотичен дълг.

Така че Александър е зловещ символ в конфликта за името. Надяваме се презрението на македонските царе към демокрацията да не надделее в региона. /БГНЕС.

––––––––––––––––––––

Анализ на Хелън Абадзи, гръцки психолог и пенсионерка от Световната банка.

Сподели
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт изпoлзвa биcĸвитĸи и пoдoбни тexнoлoгии. Hayчeтe пoвeчe в нaшaтa Πoлитиĸa oтнocнo биcĸвитĸитe.

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close