Забравените деца на Китай излизат от сенките

Докато Китай навлиза в година, която най-накрая може да сложи край на най-големия експеримент за социален контрол в света, родителите и децата, пострадали в рамките на политиката за едно дете, пристъпват напред, за да споделят своите драматични истории.

Въведени през 70-те години на миналия век в поредица от местни изпитания, които след години се обединяват в национална политика, ограниченията върху раждаемостта на Китай фундаментално променят структурата на обществото му.

Представители на Комунистическата партия твърдят, че директивата за едно дете е предотвратила 400 млн. раждания. Но учените смятат тази цифра за твърде висока, защото раждаемостта в страната постепенно би намаляла и без намесата на правителството, поради фактори като подобрен жизнен стандарт, нарастващи нива на образование, и повече жени участващи в работната сила.

Раждаемостта в Китай намалява драстично след въвеждането на политиката за едно дете

Въпреки заплахата от тежки глоби, принудителни аборти и уволнение от работа в обществения сектор, някои китайски двойки решават да не се поддават на декретите на Пекин за семейно планиране. Няма надеждни оценки за това колко деца са родени незаконно, откакто правителството започна да ограничава ражданията, но вероятно те са стотици хиляди, ако не и милиони, разказва Bloomberg.

„Обществената политика може да протече гладко, само ако бъде разбрана и подкрепена от обществеността – или трябва да разчита на принуда и насилие. Политиката за раждане е точно такава“, казва 54-годишният Жанг Жиху, който е уволнен от преподавателската си длъжност през 2012 г., след като става баща на второ дете.

Предизвикателството, пред което са изправени политиците в Китай в момента, е как да преобърнат наследството на политиката: застаряващо население, където жените са с 30 млн. по-малко от мъжете. През 2016 г. правителството обяви таван за 2 деца и оттогава постепенно се придвижваше към цялостно премахване на лимитите за раждане.

Националната комисия по здравеопазването премахна думите „семейно планиране“ от името си миналия март, докато законодателната власт в Китай премахна препратките към регламентите за размера на семейството от последния проект на широк граждански кодекс, който ще бъде приет през 2020 г. – най-ясният сигнал досега, че дните на ограничителната политика са преброени.

С настъпването на края й, някои от хората, чийто живот е бил променен завинаги от политиката, събраха смелост да говорят публично за тежкото им положение. Ето три от техните истории.

„Ние сме като непознати“

Китай вече позволява на семействата да имат по 2 деца, но раните от миналото остават

За 28-годишната Шие Сианмей политиката за едно дете означава живот, прекаран, чудейки се каква можеше да бъде. Тя се ражда като дете на родители в югозападната провинция Съчуан, които вече имат дете, само дни след като Пекин публично предупреждава местните власти, че контролът на населението ще бъде ключов показател за оценката на работата им.

Местната Служба за семейно планиране дава избор на родителите на Шие: да платят глоба от 8500 юана (над 1600 долара) – повече от 12 пъти средния доход за жител на селските райони – или да се откажат от нея. Бебето Шие е „преразпределено“ на бюрократичния език на Китай, на самотен баща, който плаща 200 юана – сума, която събира, продавайки 2 прасета.

Шие страда в приемния си дом, а другите селяни я наричат подигравателно „безпризорната“. Тя напуска училище на 14 години и упражнява поредица от странни професии из страната, от домакинството до инспектирането на гамаши във фабрика.

През 2013 г. тя решава да открие родителите си в Дажу, Съчуан, след като гледа телевизионно предаване за сензационните семейни събирания. „Бях ли изоставена или не? Отговорът ме вълнуваше толкова много“, признава тя.

Научавайки, че не е, у нея се поражда нов страх: че тя може никога да не успее да изгради любовна връзка с майка си, въпреки че сега двете живеят в един и същи град. „Ние сме като непознати и нямаме за какво да си говорим“, казва Шие, която сега е домакиня и майка на едногодишно дете.

„Животът щеше да е съвсем различен, ако бях израснала с моето семейство. За родната ми майка аз съм просто аутсайдер и неканен гост“, признава тя.

„Не трябваше да ми отнемат правото да работя“

Решението на Гуо Чунпинг да има второ дете му струва кариерата му. Някогашен държавен бюрократ в централната провинция Дзянси, 42-годишният Гуо решава да предизвика съдбата преди 7 години, след като прочича за емоционалните и финансови страдания на родители, чието единствено дете е починало. „Помислих си: какво трябва да направя, ако нещо се случи с единствената ми дъщеря?“, спомня си той.

Заплахите идват още преди да се роди втората му дъщеря, когато местните служители по семейно планиране призовават двойката да прекрати бременността. Абортите са основна характеристика на политиката за едно дете, като много родители избират да премахнат женския плод, а други са принудени да го направят, ако не могат да платят глобата.

Гуо не само плаща санкцията от 124 000 юана, но и е уволнен от работата си в местната финансова служба. Исканията му за писмено обяснение и обезщетение са игнорирани. Той е принуден да преподава математика в местното средно училище, печелейки по 8800 долара годишно, с около 40% по-малко от предишната му заплата. Доходите на съпругата му като селски лекар са наполовина по-малки.

В продължение на десетилетия държавните служители, уволнени заради пренебрегване на политиката за едно дете, се борят да бъдат върнати на работа. В 9 провинции държавните служители, които имат повече от 2 деца, все още са изправени пред риск от уволнение, въпреки че през 2016 г. политиката е облекчена.

„Основното ми искане е да си върна работата. Не трябваше да ми отнемат правото да работя, заради това, че имам още едно бебе“, казва Гуо.

„Чувствах се като гост“

Дари Чен е еднo от многобройните „непланирани деца“, чиито родители ги поверяват на роднини или съседи, за да избегнат гнева на служителите по семейно планиране. 23-годишният студент живее в продължение на години със семейството на сестрата на дядо му в южната провинция Гуандун, без да знае, че „леля и чичо“ – учител в началното училище и държавен служител, които редовно посещават Шенжен, всъщност са негови родители.

Когато Чен е на 6 години, родителите му разкриват тайната си и го водят в града. Приспособяването е трудно. „Чувствах се като гост. Не ми беше приятно да говоря. Винаги се страхувах да не направя нещо нередно“, спомня си младежът.

Сега, когато завършва висше образование по документално кино в Университета по изкуствата в Лондон, Чен изпитва все по-голямо желание да разкаже историята си.

Той публикува историята си в група, наречена „Тайното дете“, в китайската социална медийна платформа Zhihu, и създава 15-минутен документален филм, който включва интервюта с биологичните му родители и приемното семейство. Въпреки че Чен качва видеото на публичен сайт, той ограничава достъпа до него, тъй като родителите му все още са на обществена служба.

„Нашите истории трябва да бъдат разказвани. Никое поколение преди или след нас не да трябва да мине през това. Не критикувам политиката, нито обвинявам правителството, просто искам да документирам това явление от определена епоха. Тази група (хора) не бива да се пренебрегва“, казва младежът.

Сподели
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт изпoлзвa биcĸвитĸи и пoдoбни тexнoлoгии. Hayчeтe пoвeчe в нaшaтa Πoлитиĸa oтнocнo биcĸвитĸитe.

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close