Васил Гелев: Китайският потребител очаква качествени и добре опаковани български стоки

Китайският потребител е любопитен, търси новото и очаква качествени и добре опаковани наши стоки. Това заяви в интервю за БГНЕС Васил Гелев, директор на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа.

С междуправителствено споразумение между Р България и Китайската народна република от 2014 г. беше създаден Центърът за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНСССКЦИЕ). През юни 2015 г. с ПМС Центърът започва работа като второстепенен разпоредител към МЗХГ. Усилията досега са за координиране на субектите по инициативата 16+1 в областта на селското стопанство, в т.ч. срещи с министри, работата на Консултативния съвет към ЦНСССКЦИЕ, съставен от представители на всичките 17 държави, които упражняват контрол върху работата на изпълнителния директор на Центъра. Резултатите от тригодишните усилия са вече налице, затова потърсихме директора на ЦНСССКЦИЕ Васил Гелев.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него:

БГНЕС: Какви са отговорностите на структурата, която ръководите, г-н Гелев?

Васил Гелев: Функцията на Центъра е основно координираща. По отношение на двустранните контакти на страните от ЦИЕ и Китай, това е в прерогативите на съответните министерства на земеделието. Целта на ЦНСССКЦИЕ е да показва добрите практики и да създава успешни пилотни проекти, за да бъдат възприети от всички държави от ЦИЕ. Основната цел е продуктите от селското стопанство в ЦИЕ, хранително-вкусовата промишленост в частност, да станат достъпни на китайския пазар и познати на китайските потребители. Дълъг и труден е пътят, за да станат разпознаваеми стоките, а после да се създаде устойчивото им търсене – посока, в която усилията са непрекъснати.

Китайската държава е особено предпазлива при вноса, особено на хранителни продукти. Това е причината, за редица от продуктите да бъдат подписвани двустранни протоколи, гарантиращи безопасност. Това са продукти, които не са минали термична обработка или са важни за националната сигурност на Китай. Особено внимание се обръща на евентуалните преносители на болестотворни зарази. България има стартирани 29 двустранни процедури за износ на определени хранителни продукти. Шест от тях към настоящия момент са финализирани – за люцерна и царевица, риба и рибни консерви, мляко и млечни продукти, белен слънчоглед, комбинирани фуражи и фуражни добавки. Предстои публикуването на някои от процедурите на официалната страница на Агенция Митници на КНР преди да могат да бъдат свободно търгувани там. От април т.г. отговорният орган по контрол и безопасност на Китай – Генералната администрация за надзор на качеството, инспекция и карантина се преструктурира към Генерална администрация на митниците, което доведе до забавяне при публикуването на фирмите, одобрени за износ в китайските официални сайтове. Обемите не са пречка за реализацията на продуктите, защото възможността за присъствие на този пазар дава устойчивост за развитие, за нови инвестиции, за разширяване на производствените възможности. Макар голям, по отношение на сега навлизащите продукти, китайският пазар не може да затрудни с обеми производителите от Централна и Източна Европа. Когато количествата го изискват, хората от бранша са готови и на обединения – на ниво държава, а после и в рамките на ЦИЕ, ако се наложи.

БГНЕС: Разпознаваеми ли са българските стоки в Китай?

Васил Гелев: До 2015/16 г. за това не можеше да се говори. Благодарение и на проектите, които стартирахме, и на цялата администрация у нас, успяхме да направим България по-разпознаваема. С голям успех в момента се търгуват български розови продукти. Чрез бранда „Момчиловци“, създаден през 2010 г., китайската държавна компания Bright Dairy, базирана в Шанхай, направи България разпознаваема дестинация. Млякото за пиене продължава да бъде №1 по продажби и буквално във всеки магазин може да бъде намерено. То се произвежда в предприятията на корпорацията в Шанхай без жива закваска, без лактобацилус булгарикус и без да се обозначава като „българско“.

БГНЕС: Къде е днес България на китайския пазар, спрямо останалите от ЦИЕ?

Васил Гелев: С усилията на инж. Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното и благодарение на проекта, започнал през м.г., България успя да се придвижи с 3 места напред в класацията за внос на вино в Китай. В момента сме на 15-о място с ръст от 130,86%, което е своеобразен рекорд, до сега не сме били на толкова челна позиция – с изнесени повече от 1,2 млн. бутилки годишно на средна цена, близка до тази на основните конкуренти. В определени сектори от селскостопанската промишленост, спрямо страните от ЦИЕ, сме водещи в Китай. Всяка държава се отличава със своя характеристика и в определени сфери са водещи – Унгария с олиото си, Полша с ябълките, те имат и приключила процедура за месо и месни продукти. Количествата месо, най-вече пилешки субпродукти, които изнасят поляците са доста по обем. Не се наблюдава пряка конкуренция на китайския пазар между страните от ЦИЕ. Вероятно това се обуславя и от факта, че пазарът е прекалено голям, за да има съперничество.

БГНЕС: Какви са характерните особености на китайския пазар, г-н Гелев?

Васил Гелев: Ситуацията в Китай е силно конкурентна – това е отворен пазар, на който всички страни в света се опитват, конкурирайки се, да стъпят и да се наложат. Този огромен пазар е практически неограничена възможност за производителите. Важен е подходът обаче. Китайският потребител е любопитен, постоянно търси новото. За него представляват интерес продуктите от Европа, защото ги свързва с екологично чисти характеристики. България е безспорно прекрасен пример в това отношение, поради липсата на тежка индустрия, която да замърсява въздуха и околната среда. Категорично може да се каже, че отглежданите у нас продукти, спрямо тези от Западна Европа, са в пъти по-чисти и по-качествени. Китайският потребител от една страна има интерес от такъв тип непознати и нови продукти, но има специфични изисквания спрямо вкусовите качества, особено на преработените. Избягват се солените продукти, затова на китайския пазар не присъства сиренето във формата, в която ние го познаваме и консумираме. Предпочитат се млади сирена с обран вкус, близък до натуралния. Китайците консумират огромни количества храни и напитки. В Шанхай само през летния сезон се консумират повече от 14 млн. литра на дневна база вносни сокове, води и др. подобни напитки. Българските производители трябва да знаят, че китайският потребител е изискващ, да не кажа претенциозен по отношение на опаковката, в която се поднася стоката. Вносният продукт за него трябва да е луксозно опакован и добре изглеждащ, съответстващ на високата цена, на която се предлага. Съветът ми към нашите производители е да не пестят средства от опаковка и да съобразят позиционирането на продукта си спрямо потребителското търсене в Китай, за да намери стоката им добър прием.

БГНЕС: Наскоро ЦНСССКЦИЕ откри Постоянен офис в Китай, какво представлява той?

Васил Гелев: Той е част от голям проект, започнал още през 2015 г. с откриването на т.нар. експериментални офиси и павилиони, които представят пред широка аудитория на продуктите от ЦИЕ. Целта е да координират на следващ етап сключването на реални търговски сделки. През 2015-а открихме първия павилион, неслучайно в Ханджоу – там е централата на „Alibaba Group“, китайското предприятие за електронна търговия. През следващата година открихме 16+1 павилион в свободната търговска зона на Шанхай, паралелно и експозиционни площи, посветени на българската роза. Китайска компания прояви интерес и създаде верига от промо павилиони за български козметични продукти, в които се влага българско розово масло. 16+1 логистичен център и павилион за електронна търговия със селскостопанска и друга продукция открихме през 2017 г. в Пловдив, точно преди Шестата среща на правителствените ръководители в Будапеща. Проектът беше одобрен от всичките 17 премиери и заложен в насоките от Будапеща за 2018 г.

За китайските бизнесмени – вносители, дистрибутори и др. е трудно да посетят всяка компания. Затова, и предвид дигитализацията в Китай, започнахме изграждането на консолидационна платформа. Не за електронна търговия, а да представи всички продукти от ЦИЕ като паралелно с това предлага и възможности за обмяна на сертификати, документи за внос и други функции, които улесняват реалната търговия в последствие. След изграждането на тази платформа, благодарение и на китайското правителство и отделената от тях субсидия за изграждането на реципрочен на българския хъб в Пловдив, през ноември т.г. открихме първият 16+1 логистичен хъб в Китай, който ще изпълнява всички функции – събиране на мостри, обработка на документация, връзка с митниците на съответните държави. Това е цялостна концепция за управление на веригите от доставки, защото търгуваните количества с Китай засега не са такива, че да вървят самостоятелно. Необходимо е обединяващо звено, което да ги транспортира до там, за да се оптимизират разходите – транспортни, складови, логистични.

Паралелно с това открихме и офис за връзки в гр. Нинбо – това е първата стъпка да имаме самостоятелно представителство в Китай, където освен експерти на Центъра, на ротационен принцип ще има и представители на останалите 16 държави от ЦИЕ. Чрез офиса за връзки с експозиционна площ за продукти в Нинбо, те сами ще имат възможност да представят произведеното в държавите си. /БГНЕС

Сподели
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт изпoлзвa биcĸвитĸи и пoдoбни тexнoлoгии. Hayчeтe пoвeчe в нaшaтa Πoлитиĸa oтнocнo биcĸвитĸитe.

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close