Историята без грим – истината за Комсомола

Много от лидерите на Елцинова, а после и на Путинова Русия са бивши комсомолски деятели. Тъкмо смесицата от комсомолски плам и тъга по изгубената свръхдържава породи особената идеология на днешна Русия, констатира Виктор Ерофеев в коментар за Дойче веле

Дейността на Комсомола, чиято 100-годишнина с нежност отбелязват комунистите в Русия, в една демократична страна щеше да бъде определена като пропаганда на социална омраза. Да, комсомолците пламенно мразеха капиталистите, помешчиците и белогвардейците. Но Комсомолът всъщност беше дъщерна организация и не отговаряше в пълна степен за своите идеи.

През цялото си съществуване от 1918 до 1991 година Комунистическият съюз на младежта, съкратено Комсомол, се свеждаше в политическо отношение до функцията на „верен помощник на партията“. Единствено в самото начало на 1920-те години комсомолците можеха да си позволят да организират самостоятелни дискусии за свободата на половата любов и да се интересуват от фройдизма – Сталин обаче сложи край на всички дискусии. Впрочем, комсомолската възраст тъй или иначе беше свързана с половото съзряване.

Как се създаваше съветският човек?

Съветският човек се създаваше на конвейер. Той възникваше първо като октомврийче, после се превръщаше в пионер с червена връзка, а след това, на 14 години, в онази преходна възраст, ставаше вече комсомолец. Спомням си как в моя клас момичетата, приети в Комсомола и свалили вече пионерските връзки, изведнъж се превръщаха в девойки със закръглени форми.

Тук е мястото да се припомни, че Комсомолът беше младежка организация, сред чиито милиони членове партията активно разпалваше романтичния ентусиазъм на строители на светлото бъдеще. Този наивен ентусиазъм в много случаи стигаше до фанатизъм и бе залегнал в основата на подчинението и ловката експлоатация на младежите на строителните обекти на комунизма през първите петилетки. По-сетнешната носталгия по комсомолските години беше свързана главно със самата младост на комсомолците, които автоматично напускаха организацията, навършвайки 27 години.

„Хитлерюгенд“ в Германия беше изграден върху расистка основа, докато съветският Комсомол беше класова организация, която особено в по-ранните години подчертаваше своя работническо-селски произход. И чуждите класови елементи, които нямаха възможност да влязат в Комсомола, автоматично бяха лишени от възможността за социално израстване. По онова време цялата страна знаеше наизуст призива на Ленин към комсомолците „да се учат, да се учат, и пак да се учат“, но всъщност ставаше дума за обучение по комунизъм, за един масов конформизъм, който упорито проповядваше и главният вестник на организацията „Комсомолска правда“.

В историята на Съветския Съюз Комсомолът се прослави преди всичко със своите подвизи през войната и по-късно при усвояването на целините. Но в качеството си на една чисто съветска организация той по-скоро подпомагаше цялостното налагане на еднопартийната система и така се грижеше за процъфтяването на страната. С някаква мрачна последователност всички ръководители на Комсомола от 1920-те и 1930-те години станаха жертва на репресии или бяха разстреляни. По-нататък връзката между Комсомола и КГБ беше заздравена от такива апаратчици като Александър Шепилов и Владимир Семичастни, които успяха да оглавят първо Комсомола, а после и КГБ.

Моето приемане в Комсомола в началото 1960-те години беше свързано с една лъжа. Тогава се увличах по романите на Ремарк и особено харесвах „Трима другари“, но когато на изпита за приемане в Комсомола в училище ме попитаха за любимата ми книга, аз отговорих: „Млада гвардия“ от Фадеев. Беше ми гадно, че излъгах, но докато крачех по московските улици, аз все току разлиствах новичката си членска книжка и изпитвах гордост, че вече съм възрастен. В един момент дори станах комсомолски секретар на нашия клас, но на комсомолските събрания вместо политинформация въртях плочи на Битълс и френски шансони. Бързо ме лишиха от комсомолската длъжност, а заради либералните ми възгледи директорът ме нарече „фашист“. С това моята комсомолска кариера приключи веднъж завинаги.

Инструмент за обогатяване

През последните години на съветската власт комсомолските началници на различни равнища – от секретарите на районни комитети до функционерите на ЦК на ВЛКСМ – превърнаха дейността си в инструмент за обогатяване и се отдадоха на един съвсем не комсомолски хедонизъм. Два месеца преди разпадането на Съветския Съюз Комсомолът беше разпуснат на своя извънреден 22 конгрес под звуците на песента „Не се разделям с Комсомола“ – дори в мига на политическата си смърт тази организация се държа напълно нелепо. Впрочем, в постсъветските времена именно от редиците на комсомолските дейци произлязоха много от ръководителите на Елцинова, а после и на Путинова Русия. И тъкмо смесицата от комсомолски плам и тъга по изгубената свръхдържава породи особената хибридна идеология на днешна Русия. Казано накратко: Комсомолът умря, но въпреки това е жив. /Дойче веле

Сподели
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт изпoлзвa биcĸвитĸи и пoдoбни тexнoлoгии. Hayчeтe пoвeчe в нaшaтa Πoлитиĸa oтнocнo биcĸвитĸитe.

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close