История на древна Варна

О д е с o с
/Стара Варна/
Ж е к о И в. Ж е к о в   1932 год.
В а р н а – П е ч а т н и ц а “ Светлина “ – 1932
                                                                                                                                                                  Снимки: Стара Варна

Повелителен дълг е на всеки гражданин да знае историята на своя роден град, особенно на всеки варненски гражданин, знаейки, че Odessus – Варна, е играла в далечното минало важна роля и е имала старинна слава.
Издадени са няколко книги за историята на Варна:

Вретос (гръцки консул) – “ La Bulgarie ancienne et moderne“
И. Николау, учител – “ Одиссос“
П. Контогеорги – „Няколко исторически сведения за Варна“

За да може да се напише една системна, цялостнаистория на Odessus – Варна, трябва, преди всичко да се съберат всички необходими материали,всички подробности, които са разпръснати из трудовете на великите древни писатели, и които, според словата на Amedee Thiery(Recits de I“ histoire Romanie“ – les details sont l“ ame de I“ histoire“.
Прелиствайки прашните  страници на древните пътешественици, историци, археолози, географи, ще намерим данни, които служат като източник за съставяне, по възможност, ясна представа за родния ни град, за неговото основаване, за неговото минало.Бреговете на Черно море – Pontus Euxinus – са били предмет на изучаване.
Това изучаване се дължи на географското положение, особенно на западните брегове на това море, свързано с нашествията на  племена от север към юг- към  Byzantium:  от траки, гети, скити, готи, хуни, авари, славяни, българи, даки, унгарци, руси, генуесци.

Древната история не дава положителни сведения за коренните обитатели на нашия край преди идването на трако-илирийските племена.
В по-късните исторически времена срещаме „Кробизите“ – траки, които са населявали нашия бряг от р. Камчия ( Дичина) до Балчик (Дионисополис).
Този исторически факт се потвърждава от хиоския поет Скимн, в своята поетична география1, (стих „741-744 ….. Одеса, която милетите основаха в царуването на Астиага в Мидия е заобиколена от кробизи и траки“.)
Кробизите са били варвари и са живеели около древния Odessus край езерото на наколни жилища. Те се занимавали със скотовъдство и земеделие, необичали морето. За това били ограничени в своята външна дейност, непознавали търговията.
Религията им  – антропоморфизъм, кумира им Героя- Конник.
С вярата си в задгробния живот били свързани погребалните обичаи.
Херодот казва: при раждане кробизите скърбели, а при смърт уреждали тържества, мъртвият, който изгаряли или пък оставяли цял ако бил благороден, снабдявалиго със всички нужни и скъпи нему предмети, с които си служел приживе, като натрупвали големи могили пръс – тумули, за да възвеличават пред бъдните поколения неговия земен живот.
Такива могили се срещат днес около Варна.
Земеделската аристокрация – Зивифиди, както и жреците били поставени по-високо от селяните, които били и роби. Начело на всяко племе стояло лице, което се наричало, както при старите гърци – „Василевс“ или  пък някой жрец ставал господар, поддържайки своето божествено начало.
Първоначално морето е било направо съединено с езерото, което образувало морски залив. Сегашната пясъчна преграда се е образувала постепенно от наносите на морския пясък. Кробизите построявали жилищата си на колове(пилоти). Това се потвърждава от прокопаването на канала (2) между морето и езерото, който е дълъг 1900 метра. Около 900 м. От морето, при прокопаването са намерени колове 3 метра дълги, дъбови, покрити отгоре с дъски, върху които са строили колибите, свързани със сушата с мост.

***
Елински колонии по бреговете на Pontus –

Созопол (Аполония);
Месемврия;
Варна ( Одесос);
До Евксиноград (Макрополис);
Екрене ( Крунос);
Балчик ( Дионисополис);
Мангалия(Манкалия,( Калатис);
Констанца (Кюстенджа (Томи);
Истрос (с. Карахарман) до Дунав;
Крим ( Таврида);
Кавказ(Мингрелия( Колхида);


***

Вътрешното море било познато и описвано от историци като:
Херодот( книга 11, стр. 103-106 казва: „баснята, която съществувала- войската на египетския цар Сесостри( Рамзес II, 1320 год. Пр.Р.Хр.) отплувала към земята на Скитите и Колхида (Кавказ-Мингрелия)“.
Историците Страбон,Скимн, Диадор, Еврипид, Овидий описват морето ту като негостоприем но(Pontus Axenus), ту като гостоприемно(Pontus Euxinus).
Обяснението се намира в фигуративния смисъл , който те  са влагали описвайки премеждията на елинските колонисти по тези земи.
Има мнения, че името „Черно море “ датира от края на VIII в. Пр.Хр., когато скитите станали господари на бреговете му. Те го наричали „Ахшаена“, тоест тъмноцветно – иранска дума. По горе споменахме, че старите гърцки писатели наричали  „Черно море “ – Axenus – негостоприемно, както обяснява професор Кацаров, това старо скитско название сближили с лесно разбираемата дума „Аксенос“. Това обяснение е приемливо, ако се поставим на фалшива етимологична база. Но неможем тогава да си обясним, защо отпосле гръцките писатели наричат морето гостоприемно. Ето защо твърденията на проф. Кацаров не могат да бъдат приети за меродавни.
Славяните по късно наричат морето „черно“ – поради тъмно зеления характер на водата. Това определение пренесено от италианци, англичани, -турци добива гражданство – името на Черно море като георгафско понятие днес.
Други названия на Черно море от старо време – „Румско море“, „Суданско море“, но названието от X век „Черно море “ се е утвърдило като такова.
По общо засвидидетелствуване на древните писатели,историци и географи, Варна е стария Odessus.
Според Страбон(кн. 7 стр. 319) след малкия град по-сетне наречен Балчик ( Дионисополис) идеше градът Одеса, колония на миленезийците, които са жители на прочутия град Милет – Йония, в Мала Азия, по брега на между Смирненския залив и Менделия, населен с бежанци от гърци. Ионийците, най-интелигентните и най-смелите от гърците са създаи безбройни колонии по бреговете на Егейско и Черно морета. Създаването на тоя на град Одеса около първата половина  на 6 в. пр. Р. Хр. в 572 г. – преди 2500 г. във времето на мидийския цар Астиаг, се потвърждава единствено от поета Анонимус(Скимни, хиоски поет), ст741-744 Одеса, която милетите основаха в царуването на Астриага в Мидия, е заобиколена от кробизи и траки.
От тия ценни и единствени данни се установява положително и ясно, че град Одеса е създаден от милетски търговци колонисти, които са поддържали голяма търговия със своето отечество и с други колонии.
….. и който нарекли „Одесос“ име , без съмнение без да го издирим етимологически, произлиза  от името Одесея(Улис), служеше според някои писатели, доказателство за уважението, което тия колонисти са запазили за великия цар – мореплавател.
Истинския  град Варна се намира на мястото на древния Одеса. Това се доказва от надписа на мраморната плоча, която е намерена на 23 март 1853 г. в двора на къщата на Хаджи Аракелоглу – Месроп, 2 участък ул. „Витрасова“ на латински и гръцки.
Ето латинския надпис:
„Imp. Caesera T. Aelio Hadriano Antonio P.P.M.P.V. civitas Odessitanorum Aquam novo induxit kurante T. Vitrasio. Pollione Legato Ac. Duce“( По времето на императора Цезара Тита Елия Адриана Антонина благочестиви, велики архиерей отец на отечеството, в града на одисеяните е вкарана вода чрез водопровод благодарение на предведливия Тит Витрасий Полион, представител на императора и военно началник.“
 В новия всемирен географски, исторически и търговски словар(италианско издание) се пише за същото; – „твърди се, че този град (Варна) е древния Одеса, вероятно е и древния Констанца“ – това пише географът Mannert de Forbider. Голяма грешка е дето се смесват Варна(Одеса) с Дионисополис и Констанца.
От Одиссон двеста морски мили ст. 36. От Одиссон до Емук (Балканя) Анонимос( Periple Euxini Ponti ) st. 79.- “ От Дионисополис до града Одиссон е 200 морски стадии. В труда на гръцкия историк Никита Хоният – “ Historia greci et latine “ – говоряйки за царството на императора Алекси Комнен(кн. 3, стр. 343) към 1202 г. ясно казва: към това време Йоан Калоян(български цар) предприе нападение в Мизия с голяма войска, добре въоръжена тръгвайки от Констанца…. И се установи пред Варна, която обсади“.
Ако се обърнем към  църковните истории ще видим следното: Le Quien в туда си „Оriens Chistianus“ пише , че град Одеса е била един от първите градове в долна Мизия, който е прегърнал Християнството. Първия епископ е бил Амплий, ръкоположен от апостол Св. Андрей, който е дошъл тук да проповядва Евангилието.

За същия този акт споменава Св. Павел в посланието си към римляните(16:8) „Поздравете обичния ми в Господа Ампилий“. Le Quien ни дава един лист на първите епископи на Одеса, нозабравяйки или незнаейки, може би, че тоя град е получил по-късно името Варна, той ни дава отделно листите на епископите:
VI. Ecclesia Odyssi “ Odissos, Moesia inferioris existens inter Mesembriam et Dionysopolin…… in qua Archiepiscopatus numeratur provincia Misiae Odyssi sive Bares“. Тука Le Quien греши: вместо Varnae e  писал Bares. XVI. Ecclesia Varnae “ Quae Dionisopolis olim Moesiae inferioris………… hanc Bulgari Varnam dixere ad fluvii Zyrae ostia“. 
Одесус е играл голяма роля в древността, в времето на своята автономия под римско владичество. Одеса е бил център на един търговски съюз – федерация между пет града : Одеса, Томи, Калатея, Месемврия и Аполония.
В първите монети на гр. Одеса се среща изображението на един велик Бог, представляващ в лежащо положение, държейки „рога на изобилието“, и амфора в обърнато положение. Под изображението се намира монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие. Амфората представлява виното, произведено в нашия край.
Автономните монети на Одеса доказват още, че одеситите са боготворили „Серапис“ бог, който е бил пренесен, въведен от Птоломей в Александрия и на големия бог Кирса или Дерзалатес.
 След завоюването на Мизия от римляните, автономията на петте града се подчинила видимо на влиянието на императорските намесници от Адриана до Гордиана…..
Готите нахлуват в Мизия и в 249 – 250 г. виждаме  как те са разрушавали, по всяка вероятност Одесус и колониите. Съвършенното опустошение на Мизия и Тракия е почнало по времето на император Константин, който употребил всички усилия за издигането на своята империя и колониите.
От втората половина на IV век , силния тласък на готите и хуните е разложил вътрешното положение на империята.
Император Теодосий 2, след големи откупи и подаръци е сполучил да сключи мирен договор с водителя на хуните Атила в 442 г. който е бил подписан в самата Одеса- Варна, и който се оттеглил нагоре. След това грозно нападение нищета и разруха се остановили в това очарователно и богато крайбрежие.

***
След тракийското нашествие ние виждаме на сцената славяните.
Нашествията, обикновено имат  за последица от обезлюдаването на големи пространства.„Варварите“ от север, съблазнени от слабостта на византийската империя, от високата култура, от богатствата, нахлували големи маси, грабели изаемали обезлюдените области. 
Към края на 7 то столетие представлявали болшинството на населението на балканите.
Трако-илирийското население постепенно изчезвало.
Към края на V то столетие се случило важно събитие за съдбата на балканите – нашествието на Волгарите – войствен народ, от хунско произхождение, емигрирали от бреговете на р. Волга. Тия българи са завладели страната, постепенно и съвършенно са се изгубили,  и не оставили никаква следа, освен името си.
Ние споменахме, че Аспарух е превзел Одесос и се е установил в дворците на акропола.
Тук е бил подписан от посланниците на византийския император Константин Погонат и между Аспарух(679 г.) акта, с които е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров.
Вярва се , че същата в зала е бил подписана и  конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения.
От тоя акропол тоя………… да се въздигнат насипи против десантите на византийците от към морето, от който виждаме  единия – почва между шосето за Бургас и фабрика “ Орел“( сега квартал Аспарухово) до полите на   на възвишенията край града.
От 1018- 1185 год. Тази наша страна се намирала под византийско владичество.
Според Теофан(том1, стр. 691) градът Варна е минавал ту във владение на византийците, ту на българите от 773 до 950 год., от 950 до1202 год. e бил владение на византийците.
Престолния град е бил Търново. На престола се възкачва към 1197 год. най-младия от Асеновите – Иван Калоян. Царувал  до 1207 год. През 1201 год. Калоян за пръв път преминава в открита война с Византия. Единствения град, който бил в ръцете на византите бил Варна. За това той с войската си напредва и обсажда крепоста.
Описанието, което дава историкът  Никита Хониати в своята Historia Greci et Latini, ( книжка III, стр. 343) за тази обсада е твърде интересна:“ Към това време 1202 год. – Иван Калоян предприе едно нашествие в Мизия с голяма армия и се установява пред Варна; обсажда тоя град, който се защитава храбро. Той построил четириъгълна машина, чиято дължина е била равна по широчина на широчината на рова и висока, като височината на стената на града. Тая машина била сложена на колела, тласната в рова и прекатурена вътре.

Служейки си с тая машина вместо стълбове за катерене по стените, войските на Калоян в три дни са станали господари на града. Тоя варварин, не почитайки тържествеността на деня ( това бе в страстната събота, когато Исус Христос лежеше в гроба)  и несрамувайки се да се казва християнин, действуваше той като демон, хвърляйки в рова всички живи, и после трупал пръс отгоре им и по тоя начин обърнал туй място на гробища.“
Най-после разрушил стените и се оттеглил в Мизия, след като прекарал великденските празници във Варна“. След тоя страшен разгром, Варна – тоя важен град в Долна Мизия – не можа да се съвземе до предишното си благосъстояние, но продължава да съставлява част от източната империя. 
След две години 1204 г. – почва разложението на Византия и в течение на 57 години, Варна, Анхиало, Девелт (Бургас), Созопол се намираха вече под власта на българите.
В 1204 г. кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход превзели Константинопол, унищожили византийската империя и на нейно място основали Латинска империя. Калоян поискал от латинския император Балдуин Фландърски да го признае за цар на България, но Балдуин отхвърлил предложението му. Тогава Калоян сключил мир с гърците за обща борба срещу латинците. Последните като видяли опасноста от Калоян , насочили своята политика за разрушаване на съюза и сполучили. Антибългарско движение избухнало най-напред в Пловдив. Борбата между българи и латинци била ужасна, и сега гърците се присъединили към латините. Българите от Пловдив поканили да дойде и да превземе града. Калоян по думите на Niketas(Historia gr. Et lat), бил „отдавна озлобен против тоя град, за гдето жителите му не се подчинявали и отдавна чакал случай да го завладее“, се явил и превзел града, разрушил го до основите и наказал със смърт знатните граждани.
След смърта на Калоян в 1207 г. както и в началото на царуването на Иван Асен 2 (1218 – 1241), търговията във Варна била съвършенно отслабнала, стопанския живот на града бил разтроен. Венециянци и жители на Рагуза, генуезци образували свои колонии и взели търговията в свои ръце. Това усилване на търговията предизвикало и появата на български монети и Иван Асен 2 бил първия от българските царе, който почнал да сече такива.
В това време, Варна се прочула на запад, като главно житно пристанище на  Bolgaria. Италианците получили специални грамоти (хрисовула), права и превилегии; да се съдят със свои съдии наречени консули, да носят оръжие и др.
Вътрешните ежби на България разслабили я отново. Образували се отделни царства. В 1346 г. от исток от Добруджа до басеина на р. Камчия управлявали независими владетели, отначало княз Балик, след него брат му Добротич, бладетел на приморска България, владетел на крепостите Варна и Кaлиакра. Той разполагал с войска и флота, водел независима политика. Той водел една чисто гръкофилска политика. В царуването на Иван Александър зет на влашкия войвода Иван Бессараба, който встъпил на престола чрез преврат, Варна играела видна роля в търговските сношения със запад и с Византия.

 

В 1352 г. виждаме венецианския консул във Варна Марко Леонардо, който сключил договор с Иван Александър за безпрепятствено търгуване из държавата, да строят църкви, да изнасят жито, без мито за Венеция и от там също да внася стоки, т.е. обмен на стоки. Покъсно Петручо ди Барлето, комисионер република Рагуза, също сключил договор с българския владетел търговски договор на същите условия както с Венеция, и по-после, и Генуа е направила същото.

**** 
В 1347 г. Иван Кантакузен, един военоначалник станал император на Византия и за задържането на престола повиква  Урхана от Бурса, турския владетел, който на Генуезийси кораби изпратил летящи отряди в Европа. Българския господар, Иван Александър протестирал против нахлуването на турзите в Европа пред Кантакузен. Междуособиците във Византия в 1352 г. имали за резултат :
Сюлейман синът на Урхан, да се настани в Галиполи. От там и почват турските нападения навътре. Лесните и бързи успехи на турците в Тракия стреснали западните владетели и уплашили балканските господари, които апелирали за помощ. Папа Урбан V  от Авиньон разпратил покана за „свещенна война“ срещу турците. Италианските републики не се отзовали на тази покана, защототе помежду си са водели под стените на Константинопол голяма морска война поради търговското им съперничество. Генуа открито взела страната на турците, а Венеция стояла неутрална за да непострада нейната търговия. На папската покана се отзовал Савойския граф Амедей.
На 1 юли 1366 г. папата обявил свещенна война на турците. Амадей Савойски потеглил за Цариград. Той минал през Венеция; много рицари; женевски граф, френски маршал и др. Се присъединили към него. Република Венеция тайно дала на кръстоносците две галери. Амадей останал в Галиполи и след 9 месеца обсадил го и го превзел на 14 юни 1367 г.- първата победа над турците. 
Амадей стигнал Константинопол и разбил властвующите.
През това време, след като бил изгонен Кантакузен, се се качил на престола Иоан V Палеолог, който паднал в плен на Иван Александър при връщането му от Маджарско, гдето отишъл да търси подкрепата на Людовик Аржуйски, маджарски крал. Амадей вместо да продължи борбата си със турците, помолен да освободи византийския император, тръгнал по българския черноморски бряг. След три лесни победи над Созопол, Анхиало и Емона тръгнал за Варна, по всяка вероятност е помислил, че и Варна лесно ще се предаде и ще наложи тежък данък като търговски център. Обсадата излязла без успех и претърпяла поражение, каточаст от гарнизона, напущайки града, явила се при Галата и пленила много рицари, които били интернирани в Провадия. Амедей като видял Варна непревземаема, помолил управителя на крепоста да пусне едно посолство през Варна при българския цар в Търново за освобождението на Иоан  V Палеолог. Посолството сполучило мисията си: императора бил освободен. Амедей, като счел мисията си за свършена върнал се обратно. Турците останали пак свободни да действат и разширяват властта.
В1386 г. Добротича наследява Иванко, който заел целия черноморски бряг с Варна до устието на Дунав.
През 1387 г. на 27 май той сключил нов търговски договор с Генуа.
През пролетта на 1388 г. Али Паша великия везир изпратен от сулан Мурат от Адрианопол срещу Шишман български цар с 30000 войници, като изпратил отряд от 5000 войници под командата на Тимураш срещу Иванко, а сам потеглил за Търново…. Тимураш минал балкана Провадия и срещнал Али Паша тия два отряда съединени стигнали до Варна. Обсадили града, но напразно. 
Турския султан Мурад, бил наследник на Баязид „илдаръм“ , който сполучил да вземе Варна в 1939 г.
В 1402 г. Баязид трябвало да бърза за Азия гдето монголците начело с Тамерлан заплашвали азиатските му владения. При Ангора в битка с Тамерлан Баязид паднал убит. Наследил го Сюлейман, който взел Европа с Одрин, а Мохамед втория му син наследил Азия. Сюлейман, за да угоди на византийците предал им целия черноморски бряг заедно с Варна и много други градове.
В 1411 г. Муса третия син на Баязид разбива брат си Сюлейман. През 1413 г. Мохамед разбива Муса, своя брат. От признателност и приятелство към византийския император Мануил Палеолог, повърнал му всичките градове край Черно море.
Византийската власт траяла до1444 г. , когато се прославило името на Варна със сражението на полския крал Владислав със султан Мурад 2 , което станало на 5 километра от града до с. Паша кьой и се свършило с поражението и смърта на Владислав наречен Варненчик. Това сражение беше Ватерло за кръстоносците.
В 1773 г. русите на брой 30000 души под водителството на граф Румянцев нападнали по суша града и го превзели, но после се оттеглили.
В 1810 г. през войната между Русия и Турция русите не са нападали града, а само го държли под око.
В 1828 нова война между Русия и Турция – на 14 април бил издаден манифест на цар  Николай 1 за обявяване на война с Турция. Видимите причини са били – оскърбяването на руския флаг, задържането на търговскикораби в Босфора.
Русите преминали Дунава близо до устието му, стигнали на 29 юни Добрич, гдето се присъединила 40000 руска войска. Един отряд от 5000 души се насочил към Варна останалите продължили към Шумен.
Появата на тоя слаб отряд пред Варна насърчило туския гарнизон от 15000 души да излезе от крепоста и го нападне. Руската флота постепенно пристигала и пристъпвала към правилна морска обсада. По сухо русите също предприели обсада. Лично Николай 1 наблюдавал обсадата от Турна тепе, който слязал от кораба „Париж“ близо до местността „Баир баши“ по пътя наречен „московски път“.
Обсадата траела 3 месеца и най-после след дълги и упорити усилия русите я превзели, които я владели от 1 октомври 1828 до август 1830 г.
През 1832 г. след одринския мир русите опразнили Варна.
Султан Махмуд 2 на 18 Април 1837 г. пристигнал във Варна и наредил да се възобновят стените на града.
През 1853 г. въпросът за светите места в Палестина-православието и католицизма – изпъкнал и станал причина да се обяви нова война между Русия и Турция, защото последната по съвет на Англия и Франция не искала да даде писменно никакви права на православните християни. Почнала источната война- Кримската война- похода на полумесеца с кръста срещу православна Русия.
Така се отбелязало и голямото значение на Варна.
Варна станала сборен пункт на съюзните войски – английски, френски и турски. През май 1854 г. ден на св. Пантелеймон около 7 часа избухнал пожар, който траял 6 часа, унищожил целия пазар до пристанището. Не само пожар, но и срашна холера върлувала. Варна станала гробище за съюзните войски.
Миналите войни се водели през равни интервали.
В 1877 г. войната за освобождението на последния християнски и славянски народ.
Варна е превзета от русите на 27 юли 1878 г.

Вярваме, че сме сполучили да дадем в кратце, историческите данни за нашия град от основаването 57 г. пр.Р.Хр. до 27 юли 1787 г. с което изпълнихме своя дълг към съгражданите ни. Остава сега бъдещия историк да дадеедна пълна и системна работа за историята на града за която има и много материал.
Quod potui fasi, faciant meliora potente/varna-bg.com

12140766_954061611339861_8344307120593381255_n 12246987_10205350900311384_1994663856081474477_n 12249756_503471763111381_5865313167627332801_n 12294613_503471769778047_2699977615145345270_n

Сподели
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт изпoлзвa биcĸвитĸи и пoдoбни тexнoлoгии. Hayчeтe пoвeчe в нaшaтa Πoлитиĸa oтнocнo биcĸвитĸитe.

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close